Пазарите се учат да запазват спокойствие и да продължават напред

Първата половина на годината беше една гореща геополитическа каша. Хаотичният подход на президента на САЩ Доналд Тръмп към митата, ескалиращият военен конфликт в Близкия изток, продължаващата война в Украйна и екзистенциалната заплаха за НАТО оставиха финансовите пазари... до голяма степен невредими? Световните акции са в добро здраве, доходността по държавните облигации е стабилна, а петролът се търгува на равнището на петгодишната си средна стойност. Щатският долар е единствената жертва, която загуби позиции спрямо всички свои конкуренти през последните шест месеца, пишат Марк Гилбърт и Маркъс Ашуърт за Bloomberg.

Така че останалата част от 2025 г. ще следва същия модел, нали? Е, не е ясно. Търговията TACO при акциите - „Trump Always Chickens Out“ (Тръмп винаги се отказва) - ще бъде преразгледана в началото на този месец, когато приключи отсрочката за въвеждането на т. нар. „реципрочни“ мита на Тръмп. Това ще се случи на 9 юли. Изглежда също така, че независимостта на Федералния резерв ще бъде подложена на тежко изпитание. Фискалните последици от закъснялото съгласие на 32-те членове на НАТО да увеличат разходите за отбрана до 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) ще се отразят на пазарите на облигации, особено в Европа.

„Взаимодействието на политиката, икономиката и пазарите ще направи определянето на пътя на акциите, облигациите, суровините и валутите през тази година още по-трудно от обикновено“, написахме в началото на годината. Капризността на най-важния човек в света означава, че запазването на гъвкавост и готовността да се оттеглиш настрани ще остане най-сигурната стратегия. Накратко: бъдете внимателни.

Твоята валута – твой проблем

Зелените пари отстъпиха с повече от 10% спрямо основните си конкуренти тази година, което доведе до тригодишно дъно на доларовия индекс. Макар че това е добра новина за света, който през последните години страда от това, че резервната валута на света изсмуква голяма част от наличните инвестиционни потоци, тя трябва да започне да тревожи американските власти, ако илюстрира нарастващата загриженост за нарастващия бюджетен дефицит. Има причина цената на златото да е близо до рекорден връх.

По същия начин, по който средната доходност по държавните облигации се върна към нивата, наблюдавани между 2005 и 2014 г., зелените пари могат да отслабнат до историческите норми. Средната им стойност за последните 20 години спрямо еврото например е около 1,22 щатски долара спрямо около 1,17 щатски долара в момента, докато спрямо паунда нивата са 1,50 щатски долара спрямо 1,27 щатски долара. Във Франкфурт все повече се говори за по-международната роля на еврото, а короната на долара като крал на валутния свят определено се изплъзва.

По-високи за по-дълго време е новата мантра за лихвите в САЩ

В края на 2023 г. инвеститорите прогнозираха лихвен процент по федералните фондове от около 3,5% до декември 2024 г., но вместо това той достигна 4,5%. В края на миналата година се очакваше лихвеният процент досега да е спаднал до 4%, но той все още се задържа на ниво 4,5%. Тъй като американската икономика - и потребителите - опровергават мрачните прогнози на икономистите, централната банка на САЩ устоява на все по-острите призиви от Белия дом и в частност Тръмп да намали разходите по заемите. 

Мандатът на гуверньора Джером Пауъл приключва през май 2026 г. Тъй като неговият заместник вероятно ще бъде по-безцеремонен/гъвкав (изберете си според вкуса) в изпълнението на исканията на президента, независимостта на Фед при определянето на паричната политика изглежда сериозно застрашена дори още преди напускането на Пауъл.

За облигациите 3% е новото 1,5%

Средната доходност по 10-годишните държавни облигации на страните от Г-7 в общи линии се движи по вода през цялата година, но това означава, че цената на заема от 1,5%, която преобладаваше през последното десетилетие, е далечен спомен, а нивото от 3% от предишното десетилетие става новото нормално. Доходността по държавните ценни книжа се понижи малко през тази година, докато тази по облигациите се повиши. Последното е изненадващо скромно нарастване, като се има предвид огромното увеличение на заемите, планирано от германското правителство за финансиране на увеличените разходи за отбрана. Швейцария остава изключение с поднормени лихвени проценти при къси матуритети.

Подтекстът за облигациите е малко по-сложен от обикновено. Вместо действията на централните банки да насочват пазара - Европейската централна банка (ЕЦБ) е два пъти по-агресивна от Фед в облекчаването на паричната политика - нарастващите дефицити и упоритата инфлация сега са основните проблеми за облигационните пазари. Затова очаквайте фокусът да остане върху това, което се случва с по-дългия край на кривата на доходността; ако инвеститорите загубят още повече интерес към 30-годишните облигации, тревогите относно фискалната стабилност ще започнат да се засилват.

Негативността се завръща

Предполагаше се, че отрицателната доходност е изчезнала и никога повече няма да се появи. Поне такава беше надеждата на онези, които с право се страхуват от дефлация. Въпреки това 2025 г. поднесе още една нежелана изненада, като този месец Швейцарската централна банка намали основния си лихвен процент до нула. В очакване, че силната позиция на франка и забавянето на инфлацията до минус 0,1% могат да предизвикат по-нататъшно понижение до под нулата през септември, швейцарските държавни облигации за срок до три години вече имат отрицателна доходност.

В края на 2020 г. вселената от облигации с отрицателна доходност достигна своя връх от удивителните 18,4 трлн. долара. Макар че е малко вероятно да се върнем към този сценарий, случващото се в Швейцария напомня, че лихвените проценти под нулата завинаги ще бъдат част от инструментариума на централните банки.

Животинският дух на фондовия пазар се оказва невъзможен за потушаване

Съпротивата е безсмислена: възстановяването от над 20% на американския бенчмарк S&P 500 след първоначалното въвеждане на митата от Тръмп през април казва всичко. Твърде много инвеститори бяха под средното ниво на инвестиции и сега биват изтегляни обратно. А тази година фондовите индекси в Европа и Азия изпреварват американските си колеги, което разширява печалбите и изкачва пазарната стойност на световните акции до рекордните 133 трлн. долара.

Какво ще се случи след това с налозите, може само да се гадае, така че перспективите за корпоративните печалби остават забулени в съмнения. Но залагането срещу апетита на инвеститорите към акциите, без значение колко надценени изглеждат те, не е било печеливша стратегия.

„Светът плува в петрол“

Търсенето на петрол в световен мащаб нараства постепенно и се изпомпва все повече „черно злато“. Доставките от Саудитска Арабия ще достигнат двугодишен връх от 10 млн. барела дневно, тъй като тя се притеснява, че партньорите ѝ от Организацията на страните износителки на петрол и съюзниците ѝ (ОПЕК+) надхвърлят определените им квоти. „Светът плува в петрол“, както писа нашият колега Хавиер Блас миналата седмица.

Дори конфликтът между Израел и Иран доведе само до краткотрайно поскъпване на сорта Брент, като бързо отшумя, оставяйки го да се търгува под 70 долара за барел. След като ОПЕК+ се съгласи да увеличи квотите за производство и цените са достатъчно високи, за да могат американските шистови производители да блокират добива си, цените на суровината се движат само в една посока - надолу.