Не рейтингът, а продължителността е най-големият риск пред облигационния портфейл

Много инвеститори смятат, че рискът на портфолиото им от облигации се крие в риска от неизпълнение или в страната на произход на техните активи. Основният източник на риск обаче е времето до падежа на облигациите или облигационните фондове, според The Wall Street Journal.

За написването на статията са изследвани данни за взаимни фондове с фиксиран доход, деноминирани в щатски долари, за последните 40 години. Използвана е средната месечна доходност в следните групи фондове с фиксиран доход: краткосрочни фондове на държавния бюджет (среден падеж от шест месеца), дългосрочни фондове на държавния бюджет (среден падеж от 20 години), междинни фондове на държавния бюджет (среден падеж от шест години), световни дългови фондове (среден падеж от шест години), високодоходен корпоративен дълг (среден падеж от пет години) и корпоративен дълг с инвестиционен клас (среден падеж от десет години).

Разгледани са две мерки за риск – волатилността на облигациите или стандартното отклонение на месечната доходност и разликата между доходността в 75-ия персентил на доходността и 25-ия персентил, където широкият спред е равен на висок риск.

Първата интересна констатация е колко по-рисков е дългосрочният държавен дълг на САЩ от краткосрочния. Средната волатилност през последните 40 години за дългосрочните държавни облигации е 8,04% на годишна база, като средната волатилност за краткосрочните държавни облигации е 1,1% на годишна база. Разликата е от 6,94 процентни пункта във волатилността между двете групи.

Разликата между доходността в 75-ия и 25-ия персентил потвърждава тези констатации. За дългосрочния държавен дълг на САЩ този така наречен интерквартилен спред през последните 40 години е 2,55 процентни пункта. За краткосрочния държавен дълг на САЩ спредът е само 0,45 процентни пункта. Това е разлика от 2,10 процентни пункта между двете групи.

Следващото в рисковия спектър: страната на произход на дълговите активи. Тук са сравнявани средния световен портфейл от облигации със средния междинен държавен дълг на САЩ.

За средния световен облигационен фонд волатилността достига средно 7,2% годишно през последните 40 години. За средния междинен фонд на държавни облигации на САЩ волатилността е средно 4,62% годишно за същия период. Това води до разлика от 2,58 процентни пункта в рисковите профили на двете групи.

Разгледани са и разликите между компании с добро кредитно качество (дълг с инвестиционен клас) и компании с лошо кредитно качество (високодоходен корпоративен дълг с рейтинг от ВВВ- надолу).

За групата с високодоходен дълг е установено, че волатилността е средно 7,51% през последните 40 години. За средния фонд за корпоративен дълг с инвестиционен клас волатилността е средно 5,8% годишно през периода. Разликата е 1,71 процентни пункта между двете групи въз основа на кредитното качество.

Разликата между доходността в 75-ия и 25-ия персентил на тези две групи дава подобна картина.

Ето и пример за относителните рискове. През 2022 г. Федералният резерв повиши лихвените проценти с 4 процентни пункта. През тази година инвестициите в средния дългосрочен фонд на Министерството на финансите на САЩ доведоха до загуби от порядъка на 30%. Същевременно инвестициите във фонд с висок доход биха свили загубите до само 9%.

Това отново подчертава, че именно продължителността на вложенията е реалният риск за портфолиото от дългови инструменти.

С оглед на цялата несигурност на американските пазари днес инвеститорите, които желаят да намалят риска, трябва да се уверят, че са в краткосрочни дългови фондове (под една година), вместо да коригират кредитното качество или да търсят други региони, в които да инвестират. Това би могло да спести няколко процентни пункта в една лоша година.