Рейтинговите агенции са силно критикувани, но имаме нужда от тях повече от всякога

Критиките срещу агенциите за кредитен рейтинг са любимо занимание на много участници на дълговия пазар. Личният интерес обаче изглежда е в основата на много от най-често срещаните критики, а историята показва, че тези многократно очерняни оценители всъщност вършат доста добра работа, пише Ройтерс.

Агенциите за кредитен рейтинг, като Moody's Investors Service, S&P Global и Fitch Ratings, дават на компании и ценни книги буквена оценка, която означава риска от неизпълнение. Рейтингът „А“ означава най-нисък риск, а „С“ предполага, че въпросният дълг има голям шанс да изпадне в просрочие.

Класическа критика към тези агенции е, че техните оценки са засегнати от конфликт на интереси, защото емитентите на облигации плащат, за да получат рейтинг. Трудно е обаче да се намерят доказателства за подобна пристрастност в рейтингите на корпоративните облигации.

Някои посочват фалита на Enron през 2001 г., когато компанията беше оценена с инвестиционен клас точно преди да обяви несъстоятелност. Рейтинговите агенции обаче правят оценките си въз основа на одитираните финансови отчети на емитентите, а фалитът на Enron се случи поради измамни финансови отчети на компанията.

Друг често срещан недостатък е, че да се разчита на финансовите отчети означава, че рейтинговите агенции, за разлика от пазара, гледат назад. Оценките на агенциите обаче включват и прогнози за бъдещите финансови резултати на компаниите – точно както правят пазарните анализатори.

Съществуват основателни критики към оценките на рейтинговите агенции на обезпечени с ипотеки ценни книжа, довели до световната финансова криза от 2007-2009 г. Тези специфични опасения не се отнасят за рейтингите на корпоративните облигации.

Нито знаещите пазарни наблюдатели, нито самите рейтингови агенции предполагат, че портфейлите трябва да се управляват само въз основа на рейтинги. Оценките на облигациите отразяват различни фактори, които рейтинговите агенции не се опитват да адресират, като например падеж, размер на емисията и краткосрочни смущения в търсенето/предлагането.

Рейтинговите агенции концентрират усилията си върху един изключително важен фактор за оценка – риск от неизпълнение, и като цяло те изпълняват избраната от тях задача доста ефективно.

Данни на Moody's, обхващащи четири десетилетия, показват, че процентите на неизпълнение се увеличават с всяка стъпка надолу по рейтинговата скала, със забележителен скок от приблизително 1,4% до почти 8% при преминаване между инвестиционен и спекулативен рейтинг. Така че критиците могат да подбират екстремни, непредставителни случаи, за да дискредитират процеса на оценяване, но историческите данни показват, че рейтингите имат полезен принос за вземането на информирани решения за инвестиции в инструменти с фиксиран доход.

И така, откъде идва голяма част от критиките към рейтинговите агенции?

Първо, често се чуват оплаквания от инвестиционните банки. Те имат стимул да получат възможно най-ниската доходност за емитентите, независимо дали компенсират инвеститорите за риска.

Следват критиките от мениджърите на облигационни фондове, които се конкурират за капитал, като се стремят да предложат по-висока доходност от конкурентите си за уж сравним риск. Повишаването на доходността на фондовете над тази на конкурентните често включва закупуване на ценни книжа, за които мениджърите твърдят, че са „подценени“ и следователно „неправилно оценени“, т.е. предлагат по-висока доходност без еквивалентно увеличение на риска.

Човек може да твърди, че предлага по-висока коригирана спрямо риска доходност, когато се потапя в по-ниски рейтингови категории, само ако рейтинговите агенции наистина грешат. В противен случай, това, което прави мениджърът на фонда, е просто да предлага по-висока доходност заедно с по-висок риск.

Рейтингите са особено важни за кредитните инвеститори в момента, защото им се плаща значително по-малко от обикновено за поемането на допълнителен риск.

Например, според индексите на ICE за периода 1997-2024 г. инвеститорите, които са били достатъчно смели да увеличат риска си от най-ниската инвестиционна категория, BBB, до най-високата спекулативна категория, BB, са били възнаградени средно със 143 базисни пункта допълнителна доходност.

За разлика от това, през изминалата седмица компенсацията за поемането на този допълнителен риск е била само около 50 базисни пункта.

В крайна сметка едва ли би било възможно да се определят количествено полезни зависимости риск-възнаграждение на пазара на дългови инструменти, ако не бяха рейтингите на многократно очерняните агенции. Ако вземащите решения за инвестиции в инструменти с фиксиран доход вместо това трябваше да дефинират категориите риск и да правят сравнения, базирани на пазарно определена доходност, техният анализ би приличал на куче, което гони собствената си опашка.

Важно е да се отбележи, че дългосрочната жизнеспособност на агенциите зависи от това инвеститорите да възприемат кредитните рейтинги като надеждни входящи данни, въпреки потенциалния отпор от страна на играчи, които се надяват да променят шансовете за победа в своя полза.