Централните банкери по света се страхуват да не бъдат застигнати от бурята във Фед

Централни банкери от целия свят, събрали се през уикенда в Джаксън Хол, САЩ, изразиха опасения, че политическата буря около Федералния резерв може да засегне и тях, пише Ройтерс.

Усилията на американския президент Доналд Тръмп да промени Фед по свой вкус и да го принуди да намали лихвените проценти повдигнаха въпроси дали централната банка на САЩ може да запази своята независимост и авторитет в борбата с инфлацията.

Тръмп, разочарован от правната защита, предоставена на ръководството на Фед, и от дългите мандати на членовете на Управителния съвет, предназначени да надживеят всеки президент, оказва силен натиск върху председателя Джером Пауъл да подаде оставка. Ако най-мощната централна банка в света се поддаде на този натиск или Тръмп намери начин да отстрани Пауъл, това ще създаде опасен прецедент от Европа до Япония, където установените норми за независимост на паричната политика могат да бъдат подложени на нови атаки от тамошните политици.

„Политически мотивираните атаки срещу Федералния резерв имат отражение върху останалата част от света, включително и Европа“, заяви гуверньорът на Финландската централна банка и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Оли Рен в кулоарите на годишния симпозиум на Фед в Джаксън Хоул, Уайоминг.

Ето защо Рен и колегите му ентусиазирано подкрепиха Пауъл да се държи твърдо, дори и след като той даде сигнал за възможно понижение на лихвите през септември. Пауъл беше посрещнат с бурни аплодисменти, когато се качи на подиума на конференцията.

„Независимостта не трябва да се приема за даденост“

Разговорите с десетина централни банкери от цял свят в кулоарите на срещата в сянката на планината Гранд Титън разкриха, че сценарият, в който Фед вижда способността си да се бори с инфлацията застрашена от загуба на независимост, се приема като пряка заплаха за собствената им позиция и за икономическата стабилност в по-широк смисъл.

Това вероятно би довело до сериозни сътресения на финансовите пазари, казаха те, като инвеститорите биха поискали по-висока премия за притежание на американски облигации и биха преоценили статута на ценните книжа на Министерството на финансите като жизненоважен елемент на глобалната финансова система.

Централните банки по целия свят вече започнаха да се подготвят за последствията, като предупредиха кредиторите под тяхно наблюдение да следят експозицията си към американската валута.

По-фундаментално, капитулацията на Фед би сложила край на режим, който донесе относителна ценова стабилност и продължи поне откакто покойният председател Пол Волкър победи свръхбързата инфлация преди 40 години. Оттогава все повече централни банки следваха модела на Фед за политическа независимост и едностранно фокусиране върху ангажимента си – за повечето от тях поддържане на инфлация близо до 2%.

„Това ни напомня, че независимостта не трябва да се приема за даденост“, заяви председателят на Германската централна банка Йоахим Нагел, който е и член на Управителния съвет на ЕЦБ.

Политически футбол

Досега пазарите не са изразили сериозна загриженост относно независимостта на Фед. Американските акции са в разцвет и не се наблюдава скок в доходността по държавните облигации или в инфлационните очаквания, което би било показателно за риск за доверието във финансовата институция.

Макар че Тръмп може да назначи нов председател, когато мандатът на Пауъл като председател приключи през май, той се нуждае от повече напускащи, за да могат неговите назначения да получат контрол над мнозинството. Въпреки това влошените отношения на президента с Фед, в страна, която се възприема като имаща силни институционални и правни традиции, накараха другите централни банкери да осъзнаят колко крехка може да бъде тяхната независимост.

Някога дори ЕЦБ трябваше да се бори усилено, за да я докаже. Тя беше обвинена, че финансира правителства, когато преди десет години стартира мащабната си програма за изкупуване на облигации с цел да предотврати дефлация, и премина през множество съдебни дела, целящи да блокират тези покупки.

Дясната и лявата партии в страни като Италия, Германия и Франция също периодично критикуват централната банка.

Други страни превърнаха назначаването на националния си гуверньор в политически футбол. Управителят на Латвийската централна банка Мартинс Казакс беше критикуван от политиците в страната за това, че не се съобрази с желанията на правителството по време на бурния процес по преназначаването му. Словения няма гуверньор от януари насам поради партийни раздори.

В Япония покойният премиер Шиндзо Абе разкритикува тогавашния председател на централната банка Масааки Ширакава за това, че не прави достатъчно, за да се пребори с дефлацията, и избра лично Харухико Курода през 2013 г. да поеме кормилото, когато Ширакава се оттегли седмици преди края на мандата си.

Курода след това приложи масивна програма за изкупуване на активи, която спомогна за отслабването на йената и възстановяването на растежа, но предизвика недоумение сред конвенционалните централни банкери, защото превърна Японската централна банка (ЯЦБ) в основен кредитор на собственото си правителство.

Лош пример

Доналд Тръмп заяви, че края на мандата на Джером Пауъл през май следващата година не може да дойде „достатъчно бързо“ и публично започна процеса по избор на негов наследник.

„Сякаш Тръмп се е поучил от Абе“, посочва източник, запознат с процесите в ЯЦБ, който е пожелал да остане анонимен поради деликатността на въпроса.

От своя страна, действията на Тръмп биха могли да окуражат правителствата по целия свят, особено тези с популистки наклонности, да поемат контрол над централните си банки. Това би могло да постави началото на по-високи инфлационни равнища и по-нестабилни пазари в глобален мащаб.

„Поемането на контрола над Федералния резерв е развитие, което би дало много лош пример на други правителства“, казва Мори Обстфелд, старши научен сътрудник в Института за международна икономика „Петърсън“ и бивш главен икономист в Международния валутен фонд (МВФ).

„Как да гледаме на това, което се случва в Съединените щати, които се смятаха за бастион на институционалния контрол и баланс и на върховенството на закона, и да не стигнем до заключението, че другите страни са по-лесни мишени?“