Независимостта е най-лошата форма на централно банкиране - с изключение на всички останали

През 1997 г. триумфалното ново лейбъристко дуо Тони Блеър и Гордън Браун отпразнува идването си на „Даунинг стрийт“, като направи Английската централна банка (АЦБ) независима. Дотогава паричната политика на Великобритания се определяше от министъра на финансите, пише редакторът на Bloomberg Джон Отърс.

Така Кенет Кларк се превърна в последния финансов министър, който контролираше и паричната политика на банката. Той обаче беше разгневен. „Защо новата власт толкова бързо промени системата, в която моите решения доведоха до най-добрите резултати на Обединеното кралство по отношение на инфлацията от 50 години насам“, питаше той.

Четирите години, през които Кларк контролираше както фискалната, така и паричната политика, бяха наистина успешни - и на няколко пъти той публично отхвърли съветите на гуверньора на Английската централна банка Еди Джордж да повиши лихвите. Но Кларк плуваше срещу течението, защото на този фон много развити страни бяха решили да дадат автономия на централните си банки.

Въпреки че се появи сравнително скоро на сцената, независимостта на централните банки вече е почти универсално приета, поне от големите и добрите в международните финанси. Кристалина Георгиева, която оглавява Международния валутен фонд (МВФ), казва, че независимостта е жизненоважна за борбата с инфлацията.

Неотдавнашният успех в забавянето на инфлацията рязко контрастира с икономическата нестабилност, която преобладаваше по време на периода на бърза инфлация през 70-те години. Тогава централните банки не разполагаха с ясни ангажименти за приоритизиране на ценовата стабилност, нито с конкретни закони, защитаващи тяхната автономност. В резултат на това те често бяха притискани от политиците да намаляват лихвените проценти, когато инфлацията се ускоряваше.

През 2021 г. турският президент Реджеп Ердоган затвърди аргументите срещу политизираната парична политика, намесвайки се активно в работата на централната банка на страната. Следвайки странната теория, че намаляването на лихвените проценти забавя ръста на цените, той уволни няколко гуверньори, докато намери един, готов да я приложи на практика. Лихвите спаднаха, а инфлацията експлодира до 86%.

Но мисленето на Кен Кларк се завръща. Президентът на САЩ Доналд Тръмп дължи завръщането си на поста до голяма степен на гнева срещу неуспеха на Федералния резерв да овладее следпандемичното изригване на инфлацията - и сега той се прицелва в независимостта на финансовата институция.

Тръмп срещу Пауъл

Настоящият председател на Фед Джером Пауъл е републиканец, назначен за първи път от Тръмп през 2017 г. и преназначен от Джо Байдън през 2021 г. Мандатът му изтича през май следващата година. Сега Тръмп го нарича „твърде закъснял“ и заявява, че ако той си вършеше работата както трябва, „страната ни щеше да спести трилиони долари от разходи за лихви“. Понастоящем лихвеният процент по федералните фондове е 4,5%.

Сега Белият дом сигнализира, че ще назначи наследника на Пауъл по-рано, което ще създаде още напрежение. Съюзникът на Тръмп Бил Пулте, председател на Федералната агенция за жилищно финансиране, призова Пауъл да бъде уволнен заради „политическите му пристрастия и измамните му показания в Сената“ относно ремонтите на сградите на Фед.

Така или иначе, президентът ще има право за назначение през следващата година, а валутните пазари реагираха по съответния начин. Доларът поевтинява, въпреки че високите лихви, които Тръмп не харесва, би трябвало да го повишават. Спадът му се дължи на загубата на доверие в икономическите политики и институции на САЩ.

Програмата на Доналд Тръмп напомня за условията преди т.нар. споразумение между Министерството на финансите и Федералния резерв от 1951 г., което даде на Фед сегашната му независимост, като отдели паричната политика от управлението на държавния дълг. Преди това Фед наблюдаваше политика, известна като финансова репресия, като поддържаше ниски овърнайт лихвени проценти и се намесваше, за да намали доходността по облигациите по нареждане на Министерството на финансите. Това направи изплащането на военните дългове по-евтино.