Европейските борси отбелязаха ръст преди вота на недоверие срещу френското правителство

Европейските борси отбелязаха ръст в понеделник, а френският пазар също пое нагоре, тъй като инвеститорите запазиха спокойствие преди вота на недоверие към правителството по-късно през деня, което доведе до свалянето от власт на пети премиер на страната за три години, предават Ройтерс и CNBC.

Лондонският бенчмарк FTSE100 се повиши с 0,14% до ниво от 9221,44 пункта. Германският DAX отбеляза ръст от 0,89% и завърши деня на равнище от 23 807,13 пункта. Френският CAC 40 напредна с 0,78% до ниво от 7734,84 пункта.

Френският премиер Франсоа Байру изгуби вота на доверие в понеделник в момент, когато втората по големина икономика в Европа се бори да овладее дълга си. Франция е изправена и пред първи от много прегледи на кредитния си рейтинг по-късно тази седмица.

Паневропейският индекс Stoxx 600 отбеляза ръст от 0,52% до ниво от 552,04 пункта в края на сесиата.

Въпреки ръстовете през деня френските акции се представят по-слабо от Stoxx от началото на тази година, подложен на натиск от нарастващата доходност по по-дългосрочните облигации, които достигнаха многогодишни върхове поради загрижеността за фискалните разходи, подхранвани от дълг.

Падането на правителството на малцинството на Байру ще задълбочи проблемите на Франция в момент, когато Европа се стреми към единство относно войната на Русия в Украйна, все по-доминиращия Китай и търговското напрежение със САЩ.

Доходността по 30-годишните френски облигации се понижи с 4,4 базисни пункта до 4,336%. Тя достигна 4,523%, най-високото ѝ ниво от юни 2009 г. насам, по-рано този месец.

Повечето сектори в Stoxx 600 се оцветиха в зелено, водени от търговията на дребно, която отбеляза ръст от 1,8%. Секторът на строителството и материалите също се представи силно с повишение от 1,7 на сто.

Банковият сектор постигна повишение от 1,5%, като възстанови част от загубите от миналата седмица след слабите данни за работните места в САЩ, които засилиха очакванията за лихвени понижения от Федералния резерв. Фед ще обяви следващото си решение за лихвите на 17 септември.

В четвъртък Европейската централна банка ще публикува решението си за лихвената политика, като икономисти очакват лихвите да останат непроменени, тъй като инфлацията е близо до целта на централната банка от 2% и ръководителите оценяват възможните последици от американските мита върху икономиката на еврозоната.

ОПЕК+ прие да повиши още производството на петрол в опит да си върне пазарния дял.

Европейският петролен и газов сектор отбеляза ръст от 0,6% в унисон с повишението на цените на суровия петрол в света. Перспективата за допълнителни санкции върху руския суров петрол след удара срещу Украйна през нощта засенчи планираното повишение на производството от ОПЕК+.

В макроикономически план износът на Германия неочаквано се е понижил през юли на фона на резкия спад на търсенето от САЩ заради митата, а промишленото производство се е повишило.

На обратния полюс телекомуникационният сектор се понижи с 1,5%, след като EchoStar прие да продаде лицензите за безжичния си спектър на SpaceX и решението тласна надолу телекомуникоционните компании в Европа.

Секторът на здравеопазването се понижи с 0,6%, като книжата на Novo Nordisk поевтиняха с 0,9%, след като Американската администрация за храните и лекарствата съобщи, че затяга надзора си върху вноса на съставки за лекарството ѝ против затлъстяване, като се позова на притеснения, че много от тях може да бъдат фалшифицирани и да създадат опасност за сигурността.

Книжата на Phoenix Group поевтиняха със 7,6% и британската застрахователна компания се озова на дъното на Stoxx 600 за деня, след като обяви по-голям от очакванията спад на номиналната си стойност и заяви, че ще се ребрандира като Standard Life през март 2026 г.