Джером Пауъл вероятно взе последното си решение за намаление на лихвите

Изглежда изключително вероятно Джером Пауъл да е извършил последното си понижение на лихвените проценти като председател на Федералния резерв. Това неминуемо ще засили напрежението с Белия дом за останалата част от неговия мандат и потенциално и след него, пише Джонатан Левин за Bloomberg.

В сряда Фед намали основните лихвени проценти с 0,25 процентни пункта до диапазона 3,5%- 3,75%, което е третото поред намаление тази година, с цел практически да се отменят част от затяганията, приложени по време на най-тежките моменти на борбата с инфлацията през 2022-2024 г. С последното движение паричната политика вече попада в диапазона от 2,6% до 3,9%, който представлява оценките за „неутрална“ лихва от председателите и членовете на Фед.

Пауъл го формулира ясно:

„Корекциите в нашата парична политика от септември я поставят в рамките на диапазона на допустимите оценки за неутрална стойност и ни оставят в добра позиция да определим степента и времето за допълнителни корекции на лихвения процент въз основа на постъпващите данни, развиващите се перспективи и баланса на рисковете.“

Подразбира се, че сега прагът за допълнителни намаления е значително по-висок. Централните банкери се изправят пред трудната задача да балансират двете страни на тяхната двойна задача. Инфлацията е малко над целта от 2% (дефлаторът на личното потребление – предпочитан показател за инфлацията – се очаква да завърши годината около 2,9%), а темпът на наемане на служители е изключително слаб, което позволява повишение на все още ниската безработица. Тъй като нито една от двете ситуации не е идеална, мненията за посоката на паричната политика обикновено зависят от преценката на централните банкери кой риск е по-голям.

В крайна сметка подходът на Пауъл „изчакай и виж“ е единственият разумен в тази среда, но той няма да го предпази от гнева на президента Доналд Тръмп, който настоява за значително по-ниски лихви и лично критикува Пауъл. Президентът обеща да го смени с някой, който според него ще въведе по-хлабава парична политика. Директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет се смята за основен кандидат за поста и преди решението в сряда заяви пред Fox News, че централната банка има „достатъчно пространство“ за намаляване на лихвите.

Но Фед определя паричната политика чрез комисия и вероятно ще е трудно новият председател да прокара намаления на лихвите, ако икономическите данни не го оправдават. Единственото изключение е случаят на члена на Управителния съвет на Фед Лиса Кук, който все още е пред Върховния съд. Ако съдът се произнесе в полза на администрацията на Тръмп, позволявайки ѝ да я отстрани от поста, това може да положи основата за по-широка реформа на паричния орган.

Разбира се, напълно възможно е икономическите обстоятелства да се променят - може би дори преди изтичането на мандата на Пауъл през май. Ако безработицата се увеличи значително, централните банкери няма да се поколебаят да предоставят подкрепа, особено тъй като слабостта на трудовия пазар има склонност да се натрупва. Също така е възможно инфлацията при жилищата да отслабне още повече следващата година и да намали общия ръст на цените. И за да е ясно, все още сме в горната част на диапазона от допустими неутрални лихвени проценти според оценките на финансистите. Следователно е напълно възможно Фед да се почувства удобно да намалява лихвите отново, ако данните са разочароващи.

Това, което е малко вероятно, е Тръмп да прояви същото ниво на търпение. И ако някакъв нов конфликт излезе наяве, това ще усложни допълнително взимането на решения по паричната политика в несигурни времена и ще изпрати противоречиви сигнали на пазарите, които само ще усилят волатилността.