IPO пазарите в САЩ и Азия изпреварват вялото развитие в Европа

Когато шведската компания Klarna, една от най-високооценяваните финтех компании в Европа, положи основите на изключително успешното си първично публично предлагане (IPO), тя пренебрегна фондовите пазари на Стария континент и насочи поглед към Ню Йорк, пише CNBC.

Ходът на Klarna е символичен за разминаванията, наблюдавани при публичните листвания, където процъфтяващите САЩ и Азия изпреварват фрагментираната Европа.

От началото на годината първичните публични предлагания в Северна Америка са набрали 17,7 млрд. долара в 153 сделки, а Европа е успяла да набере само 5,5 млрд. долара от 57 листвания, сочат данни на FactSet.

Разминаването е и глобално явление. „Азия е невероятно активна тази година и е истински двигател на сила и лидерство за нас“, казва Тимъти Рюгер, глобален съръководител на капиталовите пазари в UBS. „В Европа има истински центрове на сила и очакваме активността да се ускори през останалата част от тази година и през 2026 г., но от началото на годината новите емисии в Северна Америка и Азиатско-Тихоокеанския регион са водещи“, допълва той.

Това мнение се споделя и от Кевин Фоли, глобален директор на капиталовите пазари в JP Morgan, който прогнозира над 30 сделки в САЩ до края на годината и в същото време описва пазара в Европа като „вял“.

Защо Европа изостава?

Стабилността на IPO пазара в Европа беше източник на загриженост за борсите в региона, инвестиционните банки, консултантите, финансовите медии и ръководителите на компании, обмислящи навлизане на публичните пазари.

Основен източник на безпокойство е самата продължителност и непредсказуемост на пътя към публично листване на волатилни пазари.

„IPO процесът е доста дълъг и по време на този процес може да има пазарен риск“, казва Джонатан Мъри, един от ръководителите на капиталовите пазари за Европа, Близкия изток и Африка (ЕМЕА) в компанията Mizuho, на събитие в Токио, където свързваше европейски компании с азиатски инвеститори.

Процесът по превръщане на компанията в публична често може да отнеме между три и 12 месеца в зависимост от това доколко е подготвена да стане публична. По време на този дълъг период една сделка може да пропадне поради колебания на широкия пазар или дори неочакван спад на цената на акциите на сродна компания, който може да подплаши инвеститорите и да промени показателите за оценка за една нощ.

Тази година, например, индексът MSCI France е нараснал само с около 4,5%. Други ключови европейски индекси се възстановиха от август, след като намаляха рязко през пролетта. „Докато САЩ, Китай и Япония постигат нови върхове, Европа е в застой поради липсата на подкрепа от изкуствения интелект и геополитическите притеснения“, посочва стратегът по акции на Barclays Еманюел Ко.

За компаниите за частни капиталови инвестиции, съставляващи значителен дял от европейските компании, които стават публични, сигурността на сделка по сливане и придобиване често е много по-привлекателна от риска с публично листване, което може да се провали в последната минута, казва Мъри. Това важи особено за поддръжници, които не се оттеглят изцяло при IPO-то и поради това са силно загрижени за това как ще се представят акциите на пазара след това.

Но някои банкери смятат, че недостиг на точния вид компании, готови за публично наблюдение, е причината за сушата при IPO-тата в Европа.

Пазарът „продължава да е селективен“ за това кой може да се листва спрямо бурните дни през 2021 г., казва Лука Ерпичи, един от ръководителите на капиталовите пазари за ЕМЕА в Jefferies.

„Струва ми се, че се намираме на уреден пазар. Става въпрос за прилагане на филтър за качество върху компаниите, които излизат на пазара, летвата все още е висока, но ще видим някои големи сделки през четвъртото тримесечие и се очертават голям брой първични публични предлагания през 2026 и 2027 г.“, допълва той.

Този „филтър за качество“ е основната причина за забавянето на процеса на IPO, подкрепен от частен капитал. Много компании в портфейлите на частния капитал не са подходящи за публичните пазари, които изискват „постоянство на възвръщаемостта“, казва Ерпичи. Компания, която не може да публикува надеждни резултати всяко тримесечие, е по-подходяща за частния пазар.

Например една от най-големите компании за частни капиталови инвестиции в Европа EQT не се вписа в тенденцията с успешно листване през 2024 г. на компанията си за грижи за кожата Galderma.

Книжата поскъпнаха с над 125% след IPO-то, което позволи на EQT да продаде още акции на стойност 5,3 млрд. швейцарски франка (6,6 млрд. долара) тази година и да покаже, че висококачествените активи все още могат да процъфтяват.

С поглед в бъдещето броят на IPO сделките в процес на подготовка нарасна с 2% в световен мащаб през първата половина на тази година спрямо същия период на миналата година, сочат данни на платформата Datasite. Това показва обемите от сделки, които може да бъдат обявени през следващите шест до девет месеца.

Но компании и капитал се стичат към САЩ.

Андрейка Бернатова, SPAC поддръжник, която неотдавна направила компанията за цифрови активи The Ether Machine публична в сделка за 2,5 млрд. долара, казва, че доминацията на американския пазар е подпомогната от „дълбочина и ликвидност“.

„Ликвидността е от ключово значение. Ако нямате търговска ликвидност, не е толкова ценно да сте публична компания“, отбелязва тя.

В същото време Европа страда от регулаторна фрагментация. Макар че САЩ имат множество борси като NYSE и Nasdaq, те оперират под безпроблемна регулаторна рамка, наблюдавана от Комисията по ценните книжа и борсите. В Европа раздробените национални регулатори създават сложност и търкания, които отблъскват инвеститори и компании.

Бернатова казва, че капиталоемките отрасли на бъдещето като изкуствен интелект и енергиен преход нямат друг избор, освен да навлязат на американските пазари, за да наберат „десетки и стотици милиарди долари“, от които се нуждаят, за да растат.

Ерпичи до голяма степен е съгласен, но казва, че силна компания като Klarna може да бъде успешна навсякъде, включително на местния си пазар.

Той допълва, че листването на шведската компания в Ню Йорк е свързано повече с оптимизация на резултата в по-дългосрочен план, отколкото с алтернатива на нещо, което не може да бъде листнато в Европа. „САЩ не са решение за компаниите, които не могат да бъдат успешни в собствената си страна“, отбелязва Ерпичи.