Уолстрийт очаква по-голям спад на лихвите от Фед

Уолстрийт смята, че лихвените проценти в САЩ ще спаднат по-бързо в сравнение с очакванията на Федералния резерв. Този залог вече стимулира икономиката и пазарите, тъй като ще направи заемите по-евтини за американците, пише The Wall Street Journal.

Залозите на фючърсния пазар показват, че инвеститорите очакват краткосрочният референтен лихвен процент на Фед да се понижи до малко под 3% до края на 2026 г. от малко над 4% сега, според данни на LSEG. Това представлява значителна промяна в сравнение с очакванията през май, когато инвеститорите смятаха, че лихвите ще паднат до около 3,5% в края на 2026 г.

Прогнозата изпреварва и очакванията на повечето представители на американската централна банка. Последната им „точкова диаграма“ показа средно очакване, че лихвените проценти ще приключат следващата година на ниво от 3,4%. Това е еквивалентно на две намаления на лихвите с по четвърт пункт и е по-малко, отколкото инвеститорите очакват.

Американските акции покоряват рекорди, но инвеститорите продължават да се надяват, че могат да получат всичко – значително по-ниски лихви без голям риск от рецесия. Някои предупреждават, че това може да доведе до разочарование.

Очакванията на инвеститорите за краткосрочните лихвени проценти са важни, защото те диктуват разходите по заемите в цялата американска икономика. Залозите върху лихвите пряко влияят върху доходността по американските държавни облигации, чийто скорошен спад понижи лихвите по ипотеките и плащанията по новия корпоративен дълг.

Рискът сега е, че инвеститорите са станали прекалено оптимистични относно намаляването на лихвите и че разходите по заемите ще се възстановят, ако Федералният резерв, който току-що понижи лихвите за първи път от декември, действа предпазливо.

Инвеститорите и Федералният резерв имат противоречива история, когато става въпрос за прогнозиране на посоката на лихвите. Доходността по американските държавни облигации също намаля, преди Федералният резерв да започне да понижава лихвите през септември миналата година. Тогава инвеститорите бяха по-силно притеснени от рецесия и очакваха длъжностните лица да понижат по-агресивно лихвените нива.

Скоро след това обаче силните данни за заетостта облекчиха опасенията и инвеститорите започнаха да очакват по-малко намаления. Победата на президента Доналд Тръмп на изборите през ноември предизвика залози, че политиките му могат да доведат до по-високи бюджетни дефицити и инфлация.

Доходността по 10-годишните облигации се покачи до 4,8% през януари от 3,6% през септември, дори когато лихвата по федералните фондове беше кумулативно намалена с цял процентен пункт. Този път доходността по 10-годишните облигации се откъсна от последните си дъна, като в петък се установи на 4,14% спрямо 4,01% по-рано през месеца.

Много инвеститори смятат, че драматично разминаване между краткосрочните лихви и доходността по държавните облигации е малко вероятно. Лихвите вече са по-ниски и инвеститорите започват да очакват по-малко намаления, отколкото миналата година. Няма да се провеждат и избори в страната, което означава, че правителствената политика е по-утвърдена.

„Възможно е да получим малко обръщане на пазара на лихвените проценти“, коментира Брайън Куигли, водещ портфолио мениджър на мултисекторни и правителствени стратегии във Vanguard. „Мисля обаче, че потенциалният мащаб на подобен ход е много по-малък от този, който се очакваше през миналата година“, добавя той.

Друг фактор, който инвеститорите следят: необичайните обстоятелства около последното намаление. Тръмп лобира агресивно за по-ниски лихви и работи за промяна на състава на комисията за определяне на лихвените проценти на централната банка. Той наскоро назначи един от своите водещи икономически съветници, Стивън Миран, в съвета на управителите на Федералния резерв и се опитва да отстрани управителя Лиза Кук, назначена от предшественика му Джо Байдън. Настоящата администрация във Вашингтон обвини Кук в ипотечни измами, които тя отрича.

Различни пазарни показатели сочат обаче, че Федералният резерв намалява лихвените проценти по политически причини. Инфлационните очаквания остават под контрол, което показва, че инвеститорите не смятат, че Федералният резерв ще намали лихвените проценти повече от необходимото и да рискува скок на потребителските цени.

Много инвеститори казват, че има основателни причини да смятат, че Федералният резерв ще продължи да намалява лихвените проценти. Дори ако икономиката избегне рецесия, икономическият растеж се забавя, както и месечните увеличения на работните места. Това подхранва опасенията, че нивото на безработица може да започне да се покачва.

Митата на Тръмп също така все още не са повишили инфлацията толкова, колкото мнозина се опасяваха. Признаците сочат, че основният инфлационен натиск се смекчава, тъй като цените на услугите се покачват по-бавно.

„Очевидно има рискове за спад на пазара на труда и затова е вероятно пазарът да продължи да отчита по-ниска минимална лихва в сравнение с това, което очаква Фед“, заключава Куигли.