Защо септемврийското понижение на лихвите от Фед може да е последното за 2025 г.?

Както се очакваше, в сряда Федералният резерв на САЩ обяви първото си понижение на лихвените проценти за 2025 г. Ще продължи ли централната банка да отговаря на очакванията, като облекчи паричната си политика още два пъти до края на годината? Не разчитайте на това, пише Джонатан Левин за Bloomberg.

Очакванията на инвеститорите са прекалено опростено представяне на това, което всъщност е двупосочен път за лихвените проценти: един, който дава на пазарите това, което искат, и друг, все по-вероятен път, който може да означава, че Фед е направил всички понижения, които ще получим през тази календарна година.

Разгледайте т. нар. „точкова графика“ на Федералния резерв - анонимно представяне на това как седемте членове на Управителния съвет и 12-те председателя на регионалните клонове виждат развитието на лихвените проценти, призовава Левин. При внимателно разглеждане на разпределението се вижда разпределяне предимно в две групи: една от шестима души, които смятат, че понижението от сряда е достатъчно за годината, и (засега) по-голяма група от деветима, които очакват още две намаления, допълва той.

Кой от тези два възможни изхода е по-вероятен в момента? Отговорът се крие в пазара на труда.

По-умерената група централни банкери изглежда се основава на наблюдението, че пазарът на труда в САЩ, по думите на Кристофър Уолър от Управителния съвет, „се приближава до застой“. Те не отричат, че митата на президента Доналд Тръмп в момента повишават потребителските цени, но ги разглеждат като временен фактор, който трябва да пренебрегнат.

Тяхната теза обаче се усложнява от факта, че предлагането на работна ръка е под натиск, главно поради новите имиграционни ограничения, депортациите и свързаната с тях атмосфера на страх сред лицата, които не са граждани на САЩ. Компаниите може да наемат по-малко хора просто защото има по-малко работници, които са им на разположение.

Забележително е, че равнището на безработицата все още е само 4,3%, което би било повод за радост в предишни години и десетилетия, посочва анализаторът. Според него равнището на наемане на служители, което е 3,3%, не е вдъхновяващо, но е в подобен диапазон от средата на 2024 г. Равнището на съкращенията и уволненията също е стабилно - около 1,1%. Междувременно, според данни на Министерството на труда, публикувани в четвъртък, броят на първоначалните молби за помощи при безработица – най-често актуализираната статистика за пазара на труда – е достигнал незабележителните 231 хил. за седмицата, приключила на 13 септември.

Макар икономиката и пазарът на труда да отслабнаха през последните тримесечия, е възможно ефектите от това вече да затихват, поради което „гълъбите“* във Фед рискуват да направят оценка на политиката си в огледалото за обратно виждане.

Продажбите на дребно са се увеличили през август за трети пореден месец, а потреблението най-накрая отново нараства на базата на инфлацията, след като през първата половина на годината бе в стагнация. Въпреки че тримесечието все още не е приключило, индексът GDPNow на Фед в Атланта показва, че брутният вътрешен продукт (БВП) за третото тримесечие е напът да нарасне с 3,3% на годишна база. Въпреки многото си ограничения, този индекс често е надминавал прогнозите на икономистите от частния сектор в нашата трудна за прогнозиране постпандемична икономика. Фондовият пазар, макар и никога да не е бил добър барометър за икономическата активност, е на рекордно високо ниво, което подкрепя богатството на домакинствата и бъдещите разходи.

Едно от тълкуванията е, че американската икономика за кратко се разклати от несигурността, предизвикана от митата, но сега повече или по-малко отново намира равновесие. Предвид продължаващите политически пречки, е съмнително, че икономиката ще започне да процъфтява, но историите за пълния крах на растежа изглеждат също толкова преувеличени въз основа на наличните данни.

Ако данните, които ще бъдат публикувани в близките месеци, опровергаят прогнозите на „гълъбите“ точковата графика, тогава по подразбиране ще надделее групата, която не очаква промяна. На практика тези централни банкери имат много общо с по-умерените си колеги. Те признават, че инфлацията е по-бърза от нужното, но засега са склонни да пренебрегнат въздействието на митата. Те виждат в пазара на труда „интересен вид баланс, който е резултат от значително забавяне както в предлагането, така и в търсенето на работна ръка“. Но вероятно те не приемат този крехък баланс за даденост.

За съжаление, невъзможно е политиката да бъде пренебрегната разглеждането на перспективите. Тръмп непрестанно призовава за масивно понижение на лихвите, атакува председателя на Фед Джером Пауъл в социалните мрежи и използва ресурсите на Министерството на правосъдието, за да се опита да отстрани Лиса Кук от Управителния съвет, с която не е съгласен по отношение на лихвите. Кук спечели последния съдебен спор срещу Тръмп в апелативния съд тази седмица, но държавният глава вече е поискал от Върховния съд да му позволи да я уволни. Крайният резултат със сигурност ще окаже силно влияние върху перспективите за независимостта на централната банка и изготвянето на политики въз основа на данни.

Засега Федералният резерв продължава да бъде доминиран от институционалистите, но е трудно да се повярва, че някой от членовете на Федералната комисия по операциите на отворения пазар (FOMC), който определя лихвените проценти, може напълно да игнорира политическия шум. Дори и най-благородните и технократични държавни служители в крайна сметка са само хора. Въпреки това, това политическо влияние вероятно ще се окаже без значение поне за тази година: някои централни банкери може подсъзнателно да се наклонят към по-мека политика от страх от ответни мерки от страна на администрацията на Тръмп, докато други може подсъзнателно да се опълчат.

Като цяло, резултатите от паричната политика ще останат относително двуполюсни в краткосрочен план: или пазарът на труда се срива, или намаляването на лихвите засега приключва. В момента втората възможност изглежда по-вероятна. Това може да е успокояващ резултат за американските работници, но е лоша новина за умерените оптимисти на пазара на облигации и за президента.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.