Урановата треска, за която никой не говори

Историята подсказва, че малките печелят много

Това не е първият тласък в сектора. По време на бума при урана от 2005-2007 г. малките добивни компании се представиха значително по-добре от големите. Размерът и установената позиция на Cameco ограничиха колко може да порасне, докато по-малките производители с големи проекти в процес на разработка донесоха променяща живота възвръщаемост.

Днешната ситуация е още по-убедителна. Бумът в началото на този век беше задвижван от спекулации и изграждане на реактори от Китай. Този цикъл има структурни фактори, които предишният нямаше: десетилетие на недоинвестиране след Фукушима, рязко нарастващо търсене на електроенергия заради изкуствения интелект, фрагментация на геополитическата верига на доставки (Русия контролира обогатяването на уран) и 31 държави, поели ангажимент да утроят ядрения си капацитет до 2050 г.

Западните компании за комунални услуги в момента притежават запаси от уран за под 18 месеца. Те се надпреварват да осигурят дългосрочни доставки. Пет държави контролират 80% от световното производство, което създава риск от концентрация на доставки. Дефицитът е реален, расте и вероятно ще се продължи да се усеща и след 2030 г.

Уловката? Нищо не е гарантирано

Това не са безрискови инвестиции. Младите миннодобивни компании могат да се сблъскат с регулаторни забавяния, които да изместят сроковете с години. Разходите за строителството често надвишават прогнозите с 20-50%. Ако цените на урана спаднат с 20-30% (което се случи между юни и юли 2025 г.), компаниите в етап на разработка ще бъдат по-силно засегнати от установените производители.

NexGen и Denison вероятно ще трябва да наберат повече пари чрез продажби на акции, което ще разводни съществуващите акционери. Проектите могат да се сблъскат с геоложки проблеми. Energy Fuels е по-напреднала, но произвежда в по-малък мащаб.

Cameco има реални предимства: диверсифицирани операции, установени договори с клиенти, собственост върху преработката на ядрено гориво чрез Westinghouse и финансовата мощ за справяне със спадове или придобиване на конкуренти. Това все пак струва нещо.

Инвеститорите трябва да си зададат един прост въпрос: ако вярвате, че ангажиментът на Америка на стойност 80 млрд. долара за ядрена енергия е реален и че глобалното търсене на уран ще надхвърли предлагането с години, кой ще спечели повече? Компанията за 45 млрд. долара, която вече произвежда по-голямата част от това, което ще произвежда, и която се търгува на цена от 1416 долара за паунд капацитет, като увеличи производството с 60%? Или компаниите, оценявани на 100-360 долара за паунд, които изграждат проекти от световна класа в същите региони, използват сравними или по-добри технологии, с ръст на производството от 5-29 пъти спрямо сегашните им нива?

Акциите на Cameco вероятно ще продължат да поскъпват. Тя е лидер в индустрията с основателна причина. Ако уранът достигне 100-110 долара за паунд, както прогнозират банките, и NexGen, Denison и Energy Fuels успешно изпълнят плановете си, разликите в оценката предполагат, че по-малките играчи имат повече пространство за действие.

Wall Street е склонен да се насочва първо към очевидните имена. В момента Cameco е очевидна. Акциите на NexGen, търгувани на цена от 179 долара за паунд спрямо 1416 долара на Cameco, или на Denison на цена от 100 долара за паунд, предполагат, че пазарът все още отчита риска от огромен провал или просто не е забелязал съществуването на тези компании.

За инвеститорите, готови да се потрудят и да приемат по-висока волатилност в замяна на асиметричен ръст, истинската уранова треска може да не е в акциите, за които всички говорят. Тя може да е в компаниите, които действително изграждат мините, които ще снабдяват ядреното бъдеще на Америка и които се търгуват така, сякаш никой не им обръща внимание.

Материалът не представлява препоръка за вземането на инвестиционни решения!