Урановата треска, за която никой не говори

Скокът на цената на акциите на Cameco от 20% ведната след новообявената сделка с американското правителство може и да привлече вниманието на медиите, но всъщност три по-малко известни компании се готвят да доставят урана, от който Америка ще се нуждае за ядрената си експанзия. Цените на акциите им предполагат, че Wall Street не е забелязал, че съществуват.

Когато правителството на САЩ обяви ангажимент в размер на 80 млрд. долара за изграждане на нови ядрени реактори, Cameco Corp стана основна тема на разговори на Wall Street. Цената на акции скочиха с 20% за един ден, което добави 9 млрд. долара към пазарната стойност на компанията, а акциите достигнаха исторически връх от 106,91 долара. Оттогава насам цената им спада, но остава над тази отпреди сделката.

Анализаторите бяха във възторг. Инвеститорите се насочиха към дружеството. Компанията беше очевидният победител, пише Investing.com.

Ето какво почти никой не забеляза: Америка ще се нуждае от много повече уран, отколкото може да получи. Компаниите, които всъщност изграждат мините, които го доставят, се търгуват така, сякаш купонът дори не е започнал.

Предстоящият недостиг на уран, за който никой не иска да говори

За урана трябва да се мисли като за петрола, само че това е горивото за ядрените електроцентрали. В момента светът използва около 81,65 хил. тона уран. Мините обаче произвеждат близо 60 хил. тона, т.е. има недостиг от около 22 700 тона, което е 28% от необходимото количество.

Този недостиг се покрива, като се изгарят стари запаси, останали отпреди десетилетия. Тези запаси се изчерпват.

Същевременно търсенето е напът да експлодира. Световната ядрена асоциация прогнозира, че търсенето на уран ще скочи с 28% до 2030 г. Ядрената сделка на САЩ за 80 млрд. долара може да добави още 6800-9000 тона годишно търсене, след като тези реактори бъдат построени през 30-те години на XXI век.

Като се добавят и 31 държави, които обещават да утроят ядрения си капацитет до 2050 г., плюс технологични компании като Microsoft и Amazon, които се надпреварват да осигурят ядрена енергия за своите центрове за данни с изкуствен интелект – ето как се формира криза на доставките на забавен каданс.

Цените на урана вече отразяват тази реалност. След като достигнаха дъно от 64 долара за паунд (приблизително 454 грама) през март, цените скочиха с 29%, за да достигнат 82 долара до септември тази година. Някои скорошни договори фиксират цени от 125-130 долара за паунд с гаранции за минимална цена от 70-75 долара.

Банки като Citi прогнозират, че уранът ще достигне цена от 110 долара за паунд до 2026 г.

Когато всеки има нужда от нещо и няма достатъчно за всички, компаниите, които могат да го доставят, стават ценни. Именно тук историята става интересна.

Трите компании, които всъщност добиват уран

Докато Cameco попадна във всички заглавия, три по-малки компании бавно развиват проекти, които ще осигурят ядрения ренесанс на Америка. Цените на акциите им показват, че инвеститорите все още не са свързали точките.

(Продължава на следващата страница)