Японският премиер е изправен пред пазарни тестове - от йената до акциите и облигациите

Пазарите загубиха ентусиазма си около новия премиер на Япония Санае Такаичи, след като през последната седмица стойността на акциите, търгувани на Токийската фондова борса, се понижи с около 127 млрд. долара, като йената и държавните облигации на страната също рязко поевтиняха, пише Bloomberg.

Въпреки че потребителите имат основание да аплодират Такаичи за това, че се е впуснала в най-големия кръг от допълнителни разходи от пандемията насам, инвеститорите са обезпокоени, че Япония може да харчи над възможностите си. Те също така изразяват опасения, че е все по-малко вероятно Японската централна банка (ЯЦБ) о да повиши лихвените проценти скоро, за да ограничи инфлацията.

Някои големи мениджъри на активи започнаха да се насочват към слабостите на японския пазар на дългови инструменти, а йената продължи да поевтинява, което я прави най-зле представящата се основна валута спрямо долара, откакто Такаичи спечели лидерството в рамките на Либерално-демократическата партия (ЛДП) в началото на октомври.

Подчертавайки предизвикателствата пред правителството, трейдърите до голяма степен пренебрегнаха предупреждението на финансовия министър Сацуки Катаяма, който напомни на спекулантите, че властите могат да се намесят, за да подкрепят валутата.

„Пазарът става все по-нечувствителен към коментари от японски политици“, изтъква Родриго Катрил, валутен стратег в National Australia Bank Ltd. „Налице са солидни макроикономически аргументи, които оправдават по-слабата йена“, добавя.

Инфлацията е доста над целтта на ЯЦБ, но все още не се очаква да се ускори. Политическото влияние е нова тема и доверието в ЯЦБ е заложено на карта, подчертава Катрил.

На фондовата борса рисковете надхвърлят тревогите, свързани със стимулите. Японските акции бяха пометени в петък от спада в цяла Азия, който доведе до рязко поевтиняване на технологичните акции.

След като се повиши, когато Такаичи пое юздите на властта миналия месец, бенчмаркът Nikkei 225, който включва много от най-големите износители и технологични компании на Япония, завърши седмицата със спад от 3,5%. По-широкият индекс Topix загуби 1,8%.

Ако се разгледат всички акции, търгувани в Токио, тази седмица са загубени около 20 трлн. йени в стойност, което се равнява на около 127 млрд. долара. Тази цифра се сравнява със стимулите, обявени в петък, в размер на 17,7 трлн. йени за общи разходи по бюджета, и общ пакет от мерки на стойност 21,3 трлн. йени.

Япония е замесена и в дипломатически спор с Китай, който също така представлява риск за акциите, след като Такаичи стана първият действащ лидер на страната от десетилетия, който публично свърза кризата в Тайванския проток с евентуалното разполагане на японски войски.

Пекин е уведомил Токио, че ще спре вноса на японски морски дарове. Китай междувременно замрази регулаторните прегледи за нови японски филми.

Междувременно на пазара на японски държавни облигации, мечите инвеститори започнаха да гледат отвъд ултрадългите дългови инструменти потенциални възможности в диапазона от пет до десет години.

Джордж Саравелос, глобален ръководител на отдела за валутни изследвания на Deutsche Bank AG, предупреждава, че плановете за разходи на Такаичи будят призрака на необузданото бягство на капитал, напомнящо за сътресенията, които почти сринаха британския пазар на облигации през 2022 г.

Според последните данни на Японската асоциация на дилърите на ценни книжа, големите инвеститори, включително местните банки и застрахователи, са намалили нетните си покупки на 10-годишни японски държавни облигации до най-ниското ниво от октомври 2023 г.

Това води до повишаване на доходността по японските облигации, увеличавайки разходите за финансиране за японското правителство, което вече носи тежко дългово бреме.

Идана Апио, портфолио мениджър във First Eagle Investments, казва, че плановете за разходи на Такаичи са я направили „малко по-нервна“.

„Японската икономика, особено предвид митата и всичко, което се случва, се представя доста добре“, коментира Апио. „Не изглежда сега да е моментът, в който човек трябва да добавя много фискални стимули“, добавя тя.