Американският долар удря Европа, докато тя е на колене

Доларът е поевтинял с над 3% за 10 дни, като налива масло в геополитическия огън. Ако това продължи, последиците за останалите валути може да се окажат сериозни, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.

„Това много вероятно е началото на следващия етап на отслабване на долара и мнозина може да не са подготвени за него“, смята водещият валутен икономист Стивън Джен. Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт обикаля медиите, за да настоява, че „силният долар“ остава неговата пътеводна звезда, но шефът му изглежда напълно доволен от приземяването му.

Дали всички останали са също толкова доволни, е друг въпрос. Европа е по-уязвима, тъй като еврото вече е относително силно. Това придава повече пикантност на заседанието на Европейската централна банка (ЕЦБ) на 5 февруари, което обикновено е скучно. Всякакви по-нататъшни приказки за повишаване на лихвите биха били неразумни.

ЕЦБ официално няма валутна цел, но на практика има. В сряда единната ѝ валута за кратко се търгуваше над ниво от 1,20 евро за долар - най-високото от 2021 г. насам. Това равнище обикновено предизвиква тревога за икономиката на блока, ориентирана към износа. Швейцария е в сходна ситуация, като франкът е най-силен спрямо долара от десетилетие.

В изненадващо признание през юли заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос заяви, че ситуацията би била „сложна“, ако еврото надхвърли нивото от 1,20 за долар. Тази седмица гуверньорът на Австрийската централна банка Мартин Кохер каза пред Financial Times, че ЕЦБ може да бъде принудена да действа, ако по-нататъшното поскъпване започне да понижава прогнозите за инфлацията. Той подчерта и че китайският юан е „структурно подценен“ спрямо еврото.

Реална интервенция засега не се очаква, но гуверньорът на Френската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Франсоа Вилроа дьо Гало написа в LinkedIn, че той и колегите му ще вземат предвид стойността на валутата при обсъждането на паричната политика. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард трябва да се подготви за въпроси по време на пресконференцията си следващия четвъртък.

Германия и Нидерландия се конкурират глобално с Китай и Япония за най-големи излишъци по текущата сметка, особено при износа на стоки. Но по-слабо конкурентна валута е почти последното нещо, от което двете държави се нуждаят в момента. Германия все още изглежда опасно близо до рецесия, съдейки по проучванията на мениджърите по поръчките (PMI) през януари. Франция се намира в нестабилно икономическо положение, допълнително утежнено от трайна инфлация под 1%.

Фискалната кавалерия за съжаление е все още далеч. Ще отнеме време, преди масивното увеличение на разходите за отбрана и инфраструктура в еврозоната да даде резултат. А търговската среда не е благоприятна за производителите. Търговското споразумение на Европейския съюз (ЕС) с държавите от Меркосур в Южна Америка беше замразено от Европейския парламент (ЕП). Дори обещаващото споразумение, което блокът договори с Индия, води само до годишно намаление на митата от 4 млрд. евро.

За представителите на ЕЦБ и ЕС е изключително фрустриращ фактът, че инфлацията е под контрол, но растежът не може да се задвижи. Към усещането за космическа несправедливост се добавя и това, че щатският долар отслабва въпреки значително по-силната икономика на САЩ.

Можете да сте сигурни, че президентът на САЩ Доналд Тръмп ще твърди, че това е резултат от собствения му гений. Но това странно положение се движи от очакванията накъде ще тръгнат лихвените проценти. Икономиката и фондовият пазар на САЩ, както и AI индустрията, може да прегряват, но нов председател на Федералния резерв почти сигурно ще бъде склонен към понижаване на лихвите, тъй като ще е близък до Тръмп. За разлика от това, ЕЦБ похвално намали депозитната си лихва наполовина до 2% за последните две години, за да подпомогне затруднените си икономики, и абсурдно започва да намеква, че паричната политика вече може да е твърде разхлабена.

Останалата част от света вероятно ще се справи по-добре със слаб долар. Повечето развиващи се пазари ще спечелят, тъй като инвеститорите търсят по-високодоходни активи извън САЩ. Азиатските държави междувременно са в напълно различна позиция от Европа. Китай, Южна Корея и Япония се съревновават да държат валутите си възможно най-слаби една спрямо друга и спрямо долара.

Напоследък тази игра беше ограничена, тъй като Министерството на финансите на САЩ лесно се изнервя при подозрения за валутни манипулации. Миналата седмица Китайската централна банка засили дневния си референтен курс, но въпреки това китайската валута остава приблизително там, където Пекин я иска - слаба спрямо долара и азиатските ѝ конкуренти.

Япония предприе действия миналия петък, които доведоха до поскъпване на йената с около 3%. Японската централна банка (ЯЦБ) многократно демонстративно се тревожеше за слабостта на йената, макар че последният случай изглежда е бил подтикнат по настояване на Министерството на финансите на САЩ. В сряда Бесънт заяви, че Вашингтон „абсолютно не се намесва“, за да продава долари срещу йени.

При повечето обстоятелства е по-лесно да се подкрепи валута, която е станала прекалено евтина, отколкото да се сдържа поскъпваща валута, тласкана нагоре от сили извън вътрешния контрол. Достатъчно е да се погледне неспособността на Швейцарската централна банка да задържи поскъпващия франк. В най-лошия сценарий ЕЦБ може да започне да се сблъсква със сериозен натиск от страна на политици от еврозоната, ако валутата продължи по същия път.

Добър начин да се избегне това би бил дискретен обрат спрямо опасното възприятие, че централните банкери в региона копнеят за по-високи лихви. Повторното утвърждаване на уклон към облекчаване на паричната политика може да се окаже ключово, ако скоростта на поскъпване на еврото се ускори. Ранното действие с по-мека реторика би било най-разумният ход, завършва Ашуърт.