Уолстрийт затвори със смесени настроения в понеделник

Уолстрийт затвори със смесени настроения в понеделник, като поскъпването на акциите на енергийните и технологичните компании обърна спада при отварянето на пазарите заради ударите по Иран.

Индексът на „сините чипове“ Dow Jones Industrial Average се понижи с 0,15%, или 73 пункта, до 48 904,78 пункта.

По-широкият индекс S&P 500 нарасна с минималните 0,04% до 6881,62 пункта, а технологичният Nasdaq – с 0,36% до 22 748,86 пункта.

„Изумява ме колко устойчиви са американските пазари пред лицето на геополитическия риск. Наличието на цял уикенд, за да осмислим случващото се, направи огромна разлика. Оказва се, че технологиите са най-сигурната търговия днес, наред със златото, долара и петролните и отбранителните компании“, коментира Джейк Долархайд, главен изпълнителен директор на Longbow Asset Management, пред Investing.com.

В събота САЩ и Израел нанесоха серия от удари срещу Иран, които убиха върховния лидер на ислямската република аятолах Али Хаменей. Иран отвърна на ударите си с атаки срещу Израел и останалите страни от Близкия изток – Бахрейн, Кувейт, Катар, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Саудитска Арабия, Ирак и Йордания.

Това развитие отбеляза голяма ескалация на напрежението между Вашингтон и Техеран, особено след неубедителните преговори по ядрената програма на Иран. Пазарите се опасяват, че може да се стигне до пълномащабна война в Близкия изток, особено след като Иран обеща отмъщение за продължаващите атаки.

„Ние не започнахме тази война, но под ръководството на президента Тръмп я довършваме“, коментира военният министър на САЩ Пийт Хегсет на пресконференция в Пентагона.

Тръмп коментира пред репортери, че операцията има четири цели: унищожаване на ракетните възможности на Иран, унищожаване на неговия военноморски флот, гарантиране, че страната никога няма да се сдобие с ядрено оръжие, предотвратяване на въоръжаването, финансирането и ръководенето на терористична дейност от страна на иранското правителство.

Държавният секретар Марко Рубио отделно коментира, че смяната на режима в Иран не е сред целите на военните действия. Той изразява надежда иранският народ да свали правителството. „Който и да управлява режима, целта е да се гарантира, че няма да имат ракети и дронове, които да ни заплашват“, посочва той.

„Прогнозирахме четири до пет седмици, но имаме капацитет да стигнем много по-дълго от това“, добавя американският президент.

„Ако проблемите продължат, пазарите ще започнат да се тревожат за нов инфлационен натиск и това може да намали очакванията за краткосрочно намаляване на лихвените проценти“, коментира Дан Коутсърт, ръководител пазари в AJ Bell.

Цените на петрола скочиха след атаките през уикенда, тъй като конфликтът блокира основния воден път за търговията с петрол и природен газ – Ормузкият проток. Революционната гвардия на Иран официално обяви блокадата на протока, след като в събота разпространи неофициално радиосъобщение до корабите в региона с предупреждение да не преминават оттам.

„Колко продължителен ще стане този конфликт и какви ще бъдат последиците му за търговията и доставките на суров петрол остава несигурно. Това може да доведе до краткосрочна пазарна нестабилност“, коментира Афдал Рахман, изпълнителен директор на консултантската служба за богатство в OCBC.

Той отбеляза, че пазарите до голяма степен са пренебрегнали последния голям конфликт между Израел, САЩ и Иран през 2025 г., когато Вашингтон атакува ключовите ядрени съоръжения на Иран.

Фючърсите на петрола сорт Brent скочиха със 7,6% до 78,41 долара за барел, след като по-рано достигнаха най-високото си ниво от януари 2025 г. Фючърсите на американския суров петрол West Texas Intermediate поскъпнаха с 6,5% до 71,36 долара за барел, като достигнаха най-високото си ниво от юни по-рано през сесията.

Цената на златото се повиши в понеделник заради военните действия. Спот цената на златото нарасна с 1,2% до 5339,78 долара за унция, след като по-рано през сесията достигна 5419,32 долара за тройунция, най-високото ниво от края на януари. Фючърсите на златото в САЩ се покачиха с 2% до 5353,86 долара.

Нивото от 5400 долара за тройунция, последвано от рекордния връх от края на януари от 5595 долара за унция, са ключовите нива, които трябва да се следят, коментира Майкъл Браун, старши стратег по изследванията в Pepperstone. „Развитието от почивните дни засилва фундаменталния бичи сценарий за златото, което ще остане бенефициент на притока на инвестиции в убежища в един все по-несигурен свят“, казва той.

Браун също така вижда потенциално движение към границата от 6000 долара за тройунция до края на годината.

Златото поскъпва с 25% тази година заради геополитическите рискове и покупките на централните банки.

Същевременно среброто поевтиня с 6,7% до 87,5795 долара за тройунция, а платината – с  2,1% до 2324,65 долара.

Фючърсите на медта на Лондонската метална борса затвориха с 0,3% повече на ниво от 13 343,50 долара за тон.

Щатският долар скочи до над петседмичен връх. Доларовият индекс, който проследява динамиката на обменния курс на зелените пари спрямо шест други валути, се повиши с 0,8% до 98,38, най-високото му ниво от края на януари.

„Това е силен индикатор, че щатският долар остава предпочитаната валута убежище за инвеститорите и че тези, които прогнозират по-нататъшно отслабване поради дедоларизацията, може би са подранили“, казва Дейвид Морисън, старши пазарен анализатор в Trade Nation.

Еврото поевтиня с 0,9% спрямо долара до 1,1707 евро за 1 долар. Единната валута е под натиск, тъй като конфликтът в Близкия изток се очаква да доведе до покачване на цените на енергията в региона.

Британският паунд поевтиня с 0,5% до 1,3417 паунда за 1 долар, а швейцарският франк добави 0,3% до ниво от 0,9113 за 1 евро заради статута му на сигурно убежище.