Банкери не изключват възможността за кредитна криза в САЩ

Главният изпълнителен директор на American National Bank and Trust Company Джефри Хейли предвиди настъпването на кредитната криза в началото на 2023 г., пише Ройтерс. 

Повишаването на лихвените проценти и забавянето на темповете на растеж на икономиката са били знак за Хейли, че търсенето на кредити вероятно ще спадне наполовина. На този фон управляваната от него банка, базирана в град Денвил в американския щат Вирджиния, се ориентира към отпускането на по-добре гарантирани кредити, с по-висока възвращаемост, без да се притеснява особено от вероятното намаляване на обема им.

Тогава в средата на март две регионални банки в САЩ внезапно фалираха и инстинктът на Джефри Хейли му подсказва, че кредитирането ще се забави още повече и вероятно ще се свие до една четвърт от обемите, постигнати през 2022 г., когато кредитният портфейл на неговата банка се увеличава с 13 на сто до около 2,1 млрд. долара.

След година на агресивно повишаване на лихвените проценти Федералният резерв на САЩ е изправен пред първото по-сериозно предизвикателство, тъй като от неговата парична политика зависят решенията, които ще бъдат взети в офисите на стотици изпълнителни директори на банки в САЩ. От тях пък зависи дали ще се стигне до ограничаване при кредитирането, което ще окаже влияние върху икономиката на страната, отбелязва Ройтерс.

Банкерите и инвеститорите са по-скоро загрижени колко бързо може да се развие тази потенциална кредитна криза и до какви размери може да достигне тя. 

Средствата в банковите сметки на домакинствата и фирмите в САЩ остават на сравнително стабилни равнища, което играе ролята на буфер срещу един евентуален твърде бърз спад на икономиката.

Размерът на банковите кредити обаче остава без съществена промяна от януари тази година, на равнище от около 17,5 трлн. долара. На този фон отпусканите нови кредити бързо намаляват на годишна основа. 

Като повишава референтния си лихвен процент, който банките използват при отпускането на заеми помежду си, Фед провежда по-строга парична политика на оскъпяване на кредитите. Това означава, че за фирмите и домакинствата става по-трудно да теглят заеми.

На теория това ограничава търсенето на стоки и услуги, финансирани с кредити, а с времето и ръста на инфлацията. Към момента обаче тя остава над два пъти по-висока от годишното ниво (2 на сто), към което се стреми Фед. Поради това изглежда, че към настоящия момент представителите на борда на американската централна банка смятат, че на срещата им, която ще се проведе на 2 и 3 май, е необходимо лихвените проценти отново да бъдат повишени, пише Ройтерс.

/БТА/