Големият сън: антиинфлационна политика във валутен борд? Част втора – Съзерцанието на регулатора

Не би било погрешно да кажем, че поведението на БНБ, т.е. централната банка на България, е частично съзерцателно – както при ортодоксалното християнство. Ако в случая на религиозните практики и разликите между проактивния католицизъм и предимно съзерцателното, реактивно православие е по-добре тълкуванието смирено да оставим на духовниците, то действията на централните банки и разликите между тях трябва да бъдат обсъждани и да изказваме мнение относно тяхната по-голяма или по-малка правилност или погрешност.

В случая разполагам с комфорта на документираната ми критика и препоръки за антиинфлационна политика към БНБ от 10 май 2022 г. в статията ми „Големият сън: антиинфлационна политика във валутен борд?“, публикувана в Investor.bg

В тази статия за първи път в България се появи предложение за вдигане на минималните задължителни резерви, критика на закъснелите действия на антицикличния буфер и грешките на БНБ по отношение на регулиране на банковата дейност, липса на трансмисия на лихвен процент и асинхронната креация на пари от търговските банка в България, което води до висока инфлация в страната.

Поради това, че БНБ има априорно ограничени функции в условията на валутен борд, тя не би могла да използва пълния инструментариум за провеждане на монетарна политика и овладяване на инфлационните процеси. Но все пак БНБ разполага със силен инструмент - минималните задължителни резерви, с които може да регулира ликвидността на пазара и нейното увеличение или намаление. Този инструмент беше използван с голямо закъснение и едва на 26 април 2023 г. БНБ обяви повишаване на минималните задължителни резерви, както следва:

„1. Считано от 1 юни 2023 г. процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от нерезиденти се увеличава от 5 на 10 процента.

2. Считано от 1 юли 2023 г. процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от резиденти и от нерезиденти се увеличава от 10 на 12 процента.“

Изявлението на БНБ съобщава, че тези мерки са с цел намаляване на ликвидността на пазара и от там и на кредитирането, което ще доведе до задържане и намаляване на инфлацията. В допълнение БНБ съобщава, че трансмисията на политиката на ЕЦБ за увеличаване на лихвения процент не води до повишаване на лихвените проценти при кредитирането в България. Освен това БНБ посочва, че увеличението на антицикличния буфер също не е достатъчно ефективно.

По същество всичко това преповтаря тезите от статията ми от 10 май 2022 г., но със закъснение от единадесет месеца. Следователно действието на БНБ е закъсняло с повече от 11 месеца.

От изявлението на БНБ обаче не става ясно, че повечето търговски банки в България формират кредитната си политики на базата на фиксирана надбавка плюс собствен плаващ компонент, който в повечето случаи се базира предимно на средните лихвени проценти по депозитни операции в лева, т.е. на привлечените от тях депозити.

Тези лихвени условия и лихвена политика, разбира се, се одобряват от БНБ и тя би могла да препоръча плаващия компонент на кредитните операции да бъде ориентиран повече към ОЛП (или към база, която реагира по-бързо на политиката на ЕЦБ за повишаване на лихвения процент).

Това е индиректен инструментариум на БНБ, който не е използван и поради това имаме креация на пари от страна на търговските банки, която е изцяло в разрез с целите на централната банка и е по същество проинфлационна. Или за да няма съмнение в това, което казвам – към дадения момент в България ипотечните кредити са средно по-евтини от тези в Германия с около 50 точки, при положение че рискът на България е BBB, а този на Германия е AAA!

Когато добавим и това, че изпълнителната власт през последните две години използва макроикономическите инструменти – фискaлна политика и политика на доходите, отново не достатъчно умело и проинфлационно, получаваме това, което имаме. Висока инфлация, но и психологически очаквания на населението за висока инфлация и потенциално много висок бюджетен дефицит за 2023 г. Което категорично няма да бъде в полза на приемането ни в еврозоната.

Нямам за цел с тази статия да правя самоцелна критика на БНБ и изпълнителната власт. Целта е да има разговор с аргументи, а не съзерцание. И тогава, когато има грешки, те да бъдат признавани и в бъдеще избягвани. Или ако използваме инструментариума на поведенческите финанси – premortem анализа и postmortem анализа от простосмъртните – такива като мен – които си позволяват да разсъждават за грешките на БНБ, не да предизвикват ярост и желание за мъст, а да предизвикват размисъл, защото БНБ не е на банковите чиновници, които работят там, а на всички българи и ние имаме интерес от добрата ѝ работа.

Автор на текста е д-р Боян Иванчев, преподавател в УНСС, бивш главен дилър и портфолио мениджър и създател на невроикономиката в България.