Избори и очаквания: Какви ще са предизвикателствата пред Фед през 2024 г.?

През 2022 г. започна борбата на Федералния резерв на САЩ за овладяване на инфлацията. 2023 г. също беше трудна. 2024 г. може да бъде финалът и ръстът на цените и лихвените проценти да се нормализира.

Това обаче няма да е лесно, пише онлайн медията Barron’s.

Следващите 12 месеца вероятно ще са трудни за американската централна банка, въпреки че мекото кацане на икономиката изглежда постижимо.

Първо, инвеститорите започнаха да очакват два пъти повече намаления на лихвените проценти през 2024 г., отколкото прогнозира Фед. Това принуди представители на институцията да се опитат да намалят очакванията с надеждата, че пазарите ще се калибрират.

Все още затегнатият пазар на труда също подхранва страховете сред някои икономисти, че растежът на цените, макар и да се забавя засега, може да се ускори отново, веднага щом Фед разхлаби паричната си политика.

Въпреки широко разпространения оптимизъм, съществува и риск ефектите от продължителния режим на затягане на паричната политика на Фед да се натрупа по болезнен начин в икономиката, която видимо се забавя.

Нови членове на Федералната комисия по отворените пазари

Промяна в състава на членовете с право на глас на Федералната комисия по отворените пазари, която определя лихвите и посоката на паричната политика на Федералния резерв, ще има през януари. Това се случва всяка година.

Бордът на управителите на Фед и председателят на Федералния резерв в Ню Йорк – понастоящем Джон Уилямс, винаги имат право на глас в комисията, четирима от останалите 11 председатели на резервната банка изпълняват едногодишни мандати на ротационен принцип.

Томас Баркин от Ричмънд, Рафаел Бостик от Атланта, Мери Дейли от Сан Франциско и Лорета Местър от Кливланд ще заемат своя ред като членове с право на глас през 2024 г. Остан Гулсби от Чикаго, Патрик Харкър от Филаделфия, Нийл Кашкари от Минеаполис и Лори Логан от Далас дадоха последните си гласове от тяхната ротация на срещата на комисията през декември 2023 г.

Година на избори

Възстановяването на ценовата стабилност при избягване на рецесия изисква деликатен баланс във всяка икономика. Ситуацията се усложнява от необходимостта на политиците да разчитат на ретроспективни данни, докато чертаят пътя напред.

През 2024 г. Фед ще има допълнително предизвикателство: президентските избори в САЩ през ноември. Независимостта е от първостепенно значение за централната банка и позицията ѝ извън политиката от решаващо значение за доверието в нея.

Като се има предвид обаче влиянието на Фед върху икономиката и влиянието на икономиката върху изборите, президентската кампания неизбежно ще хвърли сянка върху всяко решение на Фед през 2024 г.

Ако властите намалят лихвените проценти през пролетта или лятото, което би позволило на икономиката да се затопли, републиканците може да гледат на това като на опит демократите да наберат преднина. Ако Фед изчака с намаляването на лихвите, демократите може да намерят това за ненужно вредно решение върху популярността им и шансовете за преизбиране.

„Това е най-важният геополитически и политически въпрос“, казва Марко Папич, главен стратег в Clocktower Group. „По принцип това е най-важният макропроблем“, допълва той.

Папич очаква Фед да стимулира икономиката и – като цяло, управляващите демократи. Повечето други наблюдатели на Фед обаче не са съгласни, като подчертават, че централната банка отдавна е свикнала да изключва политическите битки и не би рискувала да навреди на доверието, за да се намесва в политиката.

Историята потвърждава тази гледна точка: Федералният резерв е повишил лихвите в почти 60% от изборните години от 1928 г. насам, според данни, събрани от Eterna Financial Group, канадска фирма за управление на богатство.

Дългосрочни лихви

Фед също ще бъде изправен пред предизвикателството да пренастрои очакванията за това накъде ще се насочи паричната политика, след като инфлацията бъде победена. Свръхниските лихви характеризираха икономиката през по-голямата част от последните 15 години и много инвеститори, собственици на фирми и потребители очакват ерата на лесните пари да се върне.

Редица фактори обаче – от рекордно ниските нива на безработицата до повишеното геополитическо напрежение, правят икономиката по-податлива на инфлация, отколкото преди пандемията. Това може да принуди централните банки да поддържат по-строга парична политика.

С други думи, след като Фед започне да намалява основната лихва от текущия целеви диапазон от 5,25% до 5,50%, нивото ѝ почти сигурно ще трябва да остане доста над почти нулевите нива, станали обичайни след рецесията от 2007-2009 г. Това е нещо, с което инвеститорите изглежда все още не са асимилирали, коментира Джоузеф Брусуелас, главен икономист в RSM US.

Въпреки препятствията, икономиката започва новата година в много по-добра форма, отколкото повечето анализатори смятаха за възможно. Фед е в добра позиция да се справи с инфлацията, без да забавя растежа. Мнението, че преодоляването на инфлацията ще изисква рецесия и скок в нивото на безработицата до голяма степен избледня.