Ако иска успешни капиталови правила за банките, Фед не трябва да бърза

Федералният резерв на САЩ има малко време да преработи капиталовите правила за банките в САЩ, но не трябва действа прибързано. По-добре би било да направи крачка назад и за момента да отхвърли набор от предложения, които не се радват на достатъчна подкрепа от индустрията, властите и самите регулатори, пише Пол Дж. Дейвис в материал за Bloomberg.

През изминалата седмица изтече крайният срок за обратна връзка относно правилата, които имат за цел въведат окончателните глобални стандарти за американските банки след 2008 г., събрани във финалния Базел III. Но вариантът изготвен от Фед и други американски регулатори, е по-строг в много отношения от този в други страни. На свой ред оплакванията и възраженията от хора, фирми, банки, които бяха подадени до Фед този месец, също са много по-сериозни.

Предложенията на САЩ със сигурност ще бъдат коригирани, независимо от аргументите за това колко допълнителен капитал изискват от големите банки. Правилата във вида, в който са изготвени, съдържат твърде много недостатъци, грешки, които са били отстранени на други места, и се припокриват с други американски регламенти. Но прибързаните промени с единствена цел да се спази крайният срок на регулаторите през юли биха били грешни и е възможно да струват скъпо както на индустрията, така и за нейните регулатори.

В момента съществуват два големи риска. Първо, банките се изправят срещу регулаторите в съда, изключително необичайна стратегия, която може драстично да развали работните отношения между двете страни за години напред. Институтът за банкова политика (BPI), банкова лобистка група във Вашингтон, работи по правните възможности от името на кредиторите. Джеръми Барнъм, главен финансов директор на JPMorgan Chase & Co., заяви пред репортери миналия петък, че банките не обичат да съдят регулаторите си, но не трябва да се примиряват с неподходящи промени в правила с такова значително въздействие като тези.

Вторият риск са тазгодишните избори. Ако бъде избран президент от Републиканската партия, то има голяма вероятност да предприеме бързи действия като промени или се откаже отново от правилата. Заиграването с регулациите само увеличава разходите и несигурността на банките, техните клиенти и Фед, като същевременно не е от полза за нито една страна.

И така, как регулаторите могат избегнат тези рискове? Те биха могли да оттеглят предложението, да преработят правилата и да ги представят отново по-късно. BPI и други като Дейвид Соломон, главен изпълнителен директор на Goldman Sachs Group Inc., настояват за това.„По мое мнение правилата не са предложени по подходящ начин и трябва да бъдат оттеглени и предложени отново“, заяви Соломон след представянето на отчета на банката..

Майкъл Бар, заместник-управител на Федералния резерв на САЩ, отговарящ за надзора, който отговаря за цялостната промяна на правилата, многократно е казвал, че ще се вслуша в обратната връзка и ще бъде отворен за промени. Но прекратяването на проекта и започването му отначало може да се окаже твърде голямо предизвикателство за него и екипа му.

Все пак има и друг начин. Едно от сериозните възражения зад призивите за оттегляне на предложението, което се появи няколко пъти по време на изслушванията в сенатската комисия миналата година, е, че не е направен подходящ преглед на разходите и ползите за банките, финансовите пазари и икономиката като цяло. Други държави са направили цялостни проучвания на въздействието, за да оценят как окончателните правила от Базел III ще се отразят на отделните банки и техните бизнеси - и какво ще означава това за целия свят. Тези анализи помогнаха за адаптирането на регулациите, за да се гарантира, че целта им може да бъде запазена без да се стига до скъпоструващи последствия.

Американските регулатори биха могли да направят пауза и да дадат оценки не само на тези предложения, но и на начините, по които те могат да взаимодействат с капиталовите пазари или да удвоят капиталовите изисквания, получени от годишните стрес тестове, например.

Напълно възможно е този процес да бъде поправен, а някои водещи оплаквания на индустрията са лесно поправими. Например, не е необходимо много, за да се премахнат стимулите за финансиране на зелена инфраструктура или да се намалят наказателните разходи за работа с компании или пенсионни фондове, които не емитират публично ценни книжа. Европейските регулатори вече са коригирали нещо много подобно на последния пример.

Британските и европейските регулаторни органи вече намериха подходящ отговор на американския проблем, свързан с начина, по който трябва да се използват историческите глоби и правните разходи, за да се изчислят потенциалните бъдещи загуби от измами и компютърни сривове - известни още като оперативни рискове. Предлаганият в момента метод в САЩ е значително по-скъп, но може да бъде променен много лесно.

Съществуват обаче и по-големи проблеми с подхода на САЩ към оперативния риск — те са свързани с определянето на размера на бизнеса въз основа на начисляването на такси, а не на отпускането на заеми или търговията. А още по-голям проблем е пресмятане на отчитане на рисковете между тези предложения и специфичното използване на стрес тестовете в САЩ за определяне на голяма част от капиталовите изисквания към големите банки всяка година.

След известна корекция предложенията на Фед може и да се окажат правилният отговор за капитала на американските банки, но сегашният режим на стрес тест може да се наложи да бъде изцяло преработен или напълно премахнат. Липсата на цялостен анализ на плюсовете и минусите във финансовата система на САЩ оставя всички на сляпо и дава възможност на индустрията лесно да съди създателите на правилата.

Регулаторите трябва да спрат и да помислят. Намирането на правилно решение вместо бързо такова е много важно.