IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Еретична хипотеза - ами ако по-високите лихви всъщност предизвикват икономически бум?

Eдна ексцентрична теория се появява на Wall Street

14:42 | 17.04.24 г. 2
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Икономиката на САЩ се разраства месец след месец, откривайки стотици хиляди нови работни места и обърквайки експертите, които предупреждаваха за неизбежен спад. Затова някои инвеститори на Wall Street започват да поддържат една малко по-особена икономическа теория, пише Bloomberg.

Ами ако, питат се те, всички тези повишения на лихвените проценти през последните две години всъщност стимулират икономиката? С други думи, може би икономиката не процъфтява въпреки по-високите ставки, а по-скоро заради тях.

Това е толкова радикална идея, че в основните академични и финансови кръгове тя граничи с ерес – нещо, което в миналото само популисткият президент на Турция Реджеп Ердоган или най-ревностните последователи на съвременната парична теория биха се осмелили да изрекат публично.

Но поддръжниците на теорията – заедно с малцината, които признават, че поне са любопитни дали има поне доза истина в нея – казват, че икономическите доказателства трудно могат да бъдат пренебрегнати. По някои ключови показатели – БВП, безработица, корпоративни печалби – експанзията сега е дори по-силна, отколкото беше, когато Федералният резерв за първи път започна да вдига лихвите.

Това е така, твърдят противниците на идеята, защото скокът на референтните лихвени проценти от 0% до над 5% осигурява на американците значителен поток от доходи от техните облигационни инвестиции и спестовни сметки за първи път от две десетилетия.

„Реалността е, че хората имат повече пари“, казва Кевин Мюър, бивш търговец на деривати в RBC Capital Markets, който сега съставя инвестиционен бюлетин, наречен The MacroTourist.

Снимка: Bloomberg L.P. Снимка: Bloomberg L.P.

Тези хора - и компании - на свой ред харчат достатъчно голяма част от тези пари, стимулирайки търсенето и растежа.

В типичен цикъл на повишаване на лихвите допълнителните разходи от тази група не са достатъчни, за да отговорят на спада в търсенето от тези, които спират да заемат пари. Това е причината за класическия спад, предизвикан от Федералния резерв (и съответния спад на инфлацията). Всички очакваха икономиката да следва този модел и да се „забави рязко“, смята Мюър.

Той и останалите скептици – Дейвид Айнхорн от Greenlight Capital е най-известният от тях – казват, че този път е различно по няколко причини. Основната според тях е въздействието на експлозивния бюджетен дефицит на САЩ. Дългът на правителството нарасна до 35 трилиона долара, или двойно повече от това, което беше само преди десетилетие. Това означава, че тези по-високи лихвени проценти по дълга се превръщат в допълнителни около 50 млрд. долара, които се вливат в джобовете на американските и чуждестранни инвеститори в облигации всеки месец.

Че този феномен прави покачващите се лихви стимулиращи, а не ограничаващи, става очевидно за икономиста Уорън Мослър преди много години. Но като един от най-гласните защитници на съвременната парична теория, неговата интерпретация дълго време беше отхвърляна като твърде ексцентрична.

Мюър с готовност признава, че е един от тези, които са гледали на Мослер с насмешка преди години. „Помислих си, че е луд, че това няма смисъл.“ Но когато икономиката потръгна след пандемията, той решава да погледне по-отблизо числата и за своя изненада заключава, че Мослър е прав.

Дейвид Айнхорн, един от най-известните инвеститори на Wall Street, е стигнал до теорията по-рано от Мюър, когато забелязва колко бавно се разраства икономиката, въпреки че Фед беше закрепил лихвите на 0% след глобалната финансова криза. Въпреки че повишаването на лихвените проценти до крайности очевидно няма да помогне на икономиката - ударът върху кредитополучателите от, да речем, 8% референтна лихва е твърде мощен - повишаването им до по-умерени нива би го направило, смята той.

Айнхорн отбелязва, че домакинствата в САЩ получават доход от краткосрочни лихвоносни активи за над 13 трилиона долара, което почти утроява потребителския дълг от 5 трилиона долара, с изключение на ипотеките, върху които те трябва да плащат лихви. При днешните темпове това означава нетна печалба за домакинствата от около 400 милиарда долара годишно, изчислява той.

„Когато лихвите паднат под определена сума, те всъщност забавят икономиката“, заяви Дейвид Айнхорн в подкаста на Bloomberg Masters in Business през февруари. „Нещата са доста добре. Не мисля, че намаляването на лихвите наистина ще помогне на някого“.

(Трябва да се отбележи, че намаленията на лихвените проценти играят важна роля вследствие от теорията за повишаване на лихвените проценти и растежа, която друг лагер на Wall Street подкрепя. Тя предполага, че намаленията на лихвите всъщност ще тласнат инфлацията още надолу, а не нагоре.)

Снимка: Bloomberg L.P. Снимка: Bloomberg L.P.

По-голямата част от икономистите и инвеститорите все още твърдо вярват във вековния принцип, че по-високите лихви задушават растежа. Като доказателство за това те посочват нарастващите просрочия по кредитни карти и заеми за автомобили и факта, че нарастването на работните места, макар и все още стабилно, се е забавило.

Марк Занди, главен икономист в Moody’s Analytics, говори от името на традиционалистите, като нарича новата теория просто „неоснователна“. Но дори той признава, че „по-високите ставки нанасят по-малко икономически щети, отколкото в миналото“.

Подобно на „новопокръстените“, той цитира друг ключов фактор за тази устойчивост: много американци успяха да заключат изключително ниски лихви по ипотеките си за 30 години по време на пандемията, предпазвайки ги от голяма част от проблемите, причинени от нарастващите лихви.

Снимка: Bloomberg L.P. Снимка: Bloomberg L.P.

Бил Айгън се смее, когато си спомня как толкова много хора на Wall Street предричаха катастрофа, когато Фед започна да повишава лихвените проценти. Мениджър по облигационните фондове в JPMorgan Chase не е категоричен привърженик на новата теория. Той е по-скоро от тези, които симпатизират на широките контури на идеята. Тази позиция му е помогнала да види необходимостта от преработване на портфолиото си, като го зареди с пари - ход, който го постави в топ 10% от активните мениджъри на облигационни фондове през последните три години.

Айгън има две странични работи извън JPMorgan - управлява фитнес център и автосервиз. И на двете места хората продължават да харчат повече пари, казва той. Особено пенсионерите. Те, отбелязва финансистът, може би са най-големите бенефициенти от по-високите ставки.

„Изведнъж целият този разполагаем доход се натрупва при тези хора“, казва той. "И те го харчат."

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 14:42 | 17.04.24 г.
Специални проекти виж още
Още от Банки и застрахователи виж още

Коментари

2
rate up comment 2 rate down comment 0
ju
преди 1 месец
Това прозвуча като: "Ами ако боя изгражда?"
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 10 rate down comment 1
Tikva007
преди 1 месец
*Еретична хипотеза - ами ако по-високите лихви всъщност предизвикват икономически бум?* - Хипотезата не е еретична, а еротична. А е такава, защото и лихвите могат да предизвикат икономически бум точно толкова, колкото и рекламите на ссексс-играчки могат да увеличат раждаемостта. Икономиката се движи от производство и търговия, а не от лихвите. То и затова икономиката стона *тука има - тука нема* - всички се опитват да правят икономически бум с финансови кьорфишеци и все на *бум-тряс* го докарват
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още