Фед греши за това колко ниски трябва да бъдат лихвите

Финансовите пазари и Федералният резерв на САЩ продължават да не са съгласни по въпрос, който е от решаващо значение за цените на активите и икономическия растеж: колко ниско ще паднат лихвените проценти в крайна сметка, пише Бил Дъдли в коментар за Bloomberg.

Залозите срещу Фед са изтощително начинание. Въпреки това, в този случай Дъдли смята, че пазарът е прав.

Пазарите и Фед вече са съгласни за 2024 г.: Цените на фючърсите са в съответствие със медианната оценка на централните банкери за общи съкращения в размер на 75 базисни пункта относно лихвения процент по федералните фондове. И все пак прогнозите за следващите няколко години се разминават. Фючърсите показват, че краткосрочните лихвени проценти ще достигнат дъно от около 3,75% през 2027 г., докато членовете на Федералната комисия за отворения пазар (FOMC) виждат това при 2,6% - над 100 базисни пункта по-малко от пазарните залози.

Защо има такава разлика? Дъдли вижда две причини.

Първо, пазарните участници очакват средната инфлация да бъде по-висока от целта на Фед от 2%. В това има смисъл, тъй като целта е асиметрична: централната банка се е ангажирала да компенсира пропуските в посока надолу със сравними пропуски в посока нагоре, но не и обратното. Гуверньорът Джером Пауъл никога не говори за охлаждане на инфлацията под 2%, за да компенсира високите показания от последните години, а официалните прогнози не показват такова намерение. В резултат на това средната инфлация трябва да надхвърля 2%. Колкото по-голяма е променливостта на инфлацията във времето, толкова по-голяма трябва да бъде разликата.

Второ, пазарът изглежда има по-висока оценка на неутралната лихва, която нито стимулира, нито ограничава растежа. Различни разработки подкрепят това. От една страна, икономиката остава силна, въпреки че Фед увеличи целевата си лихва с 525 базисни пункта, което предполага, че сегашното ниво от 5,25% до 5,50% може да не е толкова ограничително, колкото централните банкери очакваха. Повишеният растеж на производителността, заедно с бума на изкуствения интелект (ИИ), трябва да стимулира по-големи инвестиции и следователно да тласне балансиращите лихвени проценти нагоре. Намаляващите спестявания тласкат в същата посока: федералното правителство поддържа огромни бюджетни дефицити, докато растящите цени на активите повишават благосъстоянието на домакинствата, което доведе до намаляване на нивото на лични спестявания до 3,6% от разполагаемия доход, от средно 5,7% през десетилетието след финансовата криза от 2008 г.

Представителите на Фед се придържат към идеята, че неутралната лихва остава ниска. Управителят на Федералния резерв в Ню Йорк Джон Уилямс се позова на модела на Холстен-Лаубах-Уилямс, който той помага да разработят и който оценява неутралната лихва на по-малко от 1% (в реално изражение, коригирано спрямо инфлацията).

Пауъл подчерта, че паричната политика преминава в реалната икономика с дълги и променливи закъснения, което означава, че миналите повишения на лихвите все още не са напълно усетени. Той твърди, че част от силата на икономиката отразява тласъка от облекчаването на ограниченията във веригата на доставки - импулс, който неизбежно ще се разсее. На пресконференция след мартенското заседание Пауъл се противопостави на идеята, че неотдавнашното облекчаване на финансовите условия предполага необходимостта от по-високи краткосрочни лихвени проценти за компенсация.

Дъдли отново залага на пазара, до голяма степен поради силата на икономиката и значителното облекчаване на финансовите условия. Трябва да се отбележи, че представителите на Фед започнаха да се движат в посоката на пазара: през март средната оценка на FOMC за неутралната лихва беше 0,6%, спрямо 0,5% през декември. И диапазонът на оценките е изкривен още повече.

Взети заедно, по-висока средна инфлация - да речем, 2,5% - и неутрална лихва от 1% до 1,5%, биха означавали дългосрочна лихва по федералните фондове от 3,5% до 4,0%. Така че докато прогнозите на Фед за 2024 г. изглеждат по-точни от тези на пазара в началото на годината, този път централната банка, а не пазарът, вероятно ще трябва да се коригира, заключва Дъдли.