Инфлацията в еврозоната ще се забави през тази година поради по-слабото увеличение на заплатите, но перспективите са твърде несигурни, за да може Европейската централна банка (ЕЦБ) да даде ясни насоки за лихвените проценти. Това заяви главният икономист на финансовата институция Филип Лейн, цитиран от Ройтерс.
През миналата година паричният орган намали лихвите четири пъти и инвеститорите очакват още три или четири понижения през 2025 г., тъй като инфлацията, която в момента възлиза на 2,4%, вероятно ще се доближи до целта на ЕЦБ от 2% през следващите месеци.
В рамките на събитие на Goldman Sachs в Хонконг, Лейн заяви, че голямата промяна ще бъде в инфлацията при услугите - единственото най-голямо перо в потребителската ценова кошница, която през по-голямата част от миналата година се задържа на ниво от около 4%. Именно цените на услугите поддържат общия показател висок въпреки поевтиняването при енергоносителите и вносните стоки.
„Смятаме, че инфлацията при услугите ще се забави доста през следващите месеци“, посочи Филип Лейн.
Все пак, като се има предвид напрежението в световната търговия, ЕЦБ не е в състояние да поеме изричен ангажимент за още понижения на разходите по заемите, твърди главният икономист.
Въпреки че коментарите на Лейн са едни от най-предпазливите, повечето представители на ЕЦБ, включително председателят на банката Кристин Лагард, ясно заявиха, че е вероятно да има още понижения на лихвите. Според тях единственият въпрос сега е колко бързо и с какъв темп ще бъде облекчавана паричната политика.
Говорейки за предпазливостта на потребителите, която е ключов проблем за централните банкери, Лейн заяви, че домакинствата вероятно ще намалят изключително високото си ниво на спестяване.
През третото тримесечие на миналата година нивото на спестяване на домакинствата е била 15,3%, което е доста над диапазона от 12% до 13% преди пандемията от Covid-19. Това е задържало общото потребление потиснато, а икономическия растеж - приглушен.
Все пак подобрените реални доходи и по-ниските лихви по банковите депозити вероятно ще стимулират разходите, макар че геополитическото напрежение все още може да натежи на настроенията.
Междувременно представителите на Европейската централна банка се противопоставят на инвеститорите, които смятат, че по-упоритата инфлация, изненадващо стабилният пазар на труда в САЩ и икономическите сътресения на Доналд Тръмп ще стеснят възможностите за понижаване на лихвените проценти.
Макар че пазарите намалиха залозите за броя на намаленията, които очакват тази година от ЕЦБ и Федералния резерв, финансистите във Франкфурт не са обезпокоени. Членове на Управителния съвет като Франсоа Вилроа дьо Гало и Янис Стурнарас потвърдиха отдавнашните си убеждения, че лихвеният процент по депозитите ще се понижи до около 2% до средата на 2025 г. спрямо настоящите 3%.
Според дьо Гало паричният орган във Франкфурт трябва да продължи да намалява лихвите, за да достигнат 2% до лятото, тъй като „битката с инфлацията на практика е спечелена“.
Той заяви, че неутралният лихвен процент - теоретично ниво, което нито стимулира, нито ограничава икономиката - е около 2% за еврозоната, докато депозитната лихва на ЕЦБ в момента е на ниво 3% дори след три последователни намаления с по 25 базисни пункта.
„Ако отстъплението на инфлацията се потвърди през следващите тримесечия, както прогнозираме, има смисъл да се върви към тази ставка от 2% до лятото, без да се забавя темпът“, посочи той по време на изслушване във френския парламент.
„Това ще подпомогне финансирането на икономиката и намаляването на нормата на спестяване на домакинствата“, добави френският гуверньор.
Според вицепрезидента на Европейската централна банка Луис де Гиндос тя ще продължи да понижава разходите по заемите, тъй като икономиката на региона изпитва затруднения да расте.
„Очакваме да продължим да облекчаваме допълнително рестриктивността на паричната политика“, посочи той. „Последната информация показва, че икономиката губи инерция“.
В реч в Мадрид той изрази увереност, че дезинфлацията е „на прав път“ и че декемврийското повишение на ръста на потребителските цени до 2,4%, макар по-далеч от целевото равнище от 2%, е било очаквано. Въпреки че вътрешната инфлация расте, напоследък темпът се забавя, каза Луис де Гиндос.
Все пак той заяви, че макар краткосрочните икономически перспективи да остават слаби, в по-далечна перспектива е възможно известно подобрение.
„Налице са условия за засилване на растежа, макар и в по-малка степен, отколкото се прогнозираше по-рано“, посочи Гиндос.