Федералният резерв на САЩ е изправен пред изпитание. Вероятно скоро ще се наложи да подложи своите стрес тестове на публичен контрол, който ще разкрие сериозни недостатъци в това, което се е превърнало в негов основен инструмент за гарантиране на устойчивостта на банковата система.
Надеждите са това да се превърне във възможност за подобрение. В противен случай финансовата институция трябва да преразгледа зависимостта си от тези упражнения, пише Bloomberg.
Стрес тестовете могат да бъдат изключително ценни. През 2009 г. те помогнаха на световната финансова система да се измъкне от колапса, като хвърлиха така необходимата светлина върху балансите на банките и повишиха доверието, необходимо за възстановяването. По-малко значим обаче е последвалият ежегоден процес, при който Фед се опитва да прецени дали банките могат да оцелеят при хипотетични най-лоши сценарии.
Въпреки че първоначално подтикваше кредиторите да подобрят управлението на риска и да намалят зависимостта си от заети пари, този процес се превърна в предсказуемо упражнение, което до голяма степен не успява да имитира реални кризи - и следователно създава фалшиво чувство за сигурност. В четирите най-големи американски банки собственият капитал за покриване на загуби като дял от общата експозиция е намалял значително от пика си през 2017 г.
Въпреки това през 2020 г. Фед превърна тестовете в пряк фактор за определяне на капиталовите изисквания за големите банки. Предназначен да рационализира процеса, този ход не удовлетвори никого. От една страна, той оставя банките с много по-малко собствен капитал, отколкото проучванията показват, че те се нуждаят. Кредиторите от своя страна твърдят, че изискванията се променят твърде много от година на година в зависимост от подробностите на упражнението. Освен това в неотдавнашно съдебно дело те твърдят, че на Фед не трябва да се позволява да определя такива последващи изисквания въз основа на модели, върху които те почти нямат влияние.
Федералният резерв предлага голяма промяна. Той ще публикува моделите си за обществено обсъждане и всяка година ще отваря сценариите си за обратна връзка доста по-рано, давайки на индустрията поне един месец, за да предложи критики, които ще трябва да бъдат отразени в окончателния вариант. Освен това предлага усредняване на резултатите за период от две години, за да се сведе до минимум нестабилността на изискванията.
Колкото и разумен да е новият подход на Фед, той рискува да отслаби още повече тестовете. Предоставянето на 30 до 60 дни за коментари, а след това повторното тестване, ще бъде тромав и спорен процес. Както реалните, така и потенциалните предизвикателства от страна на банките ще окажат натиск върху централните банкери да направят проверките по-малко стресиращи, дори само за да избегнат отнемащите време спорове. Вероятният резултат ще бъде една по-малко устойчива система.
Без съмнение Фед осъзнава капаните пред себе си. Трябва да се надяваме, че публичното оповестяване ще го накара да подобри тестовете - например чрез включване на веригите за обратна връзка и други ефекти. В идеалния случай това би довело до по-високи капиталови равнища, които са по-добре съобразени с рисковете, пред които са изправени банките.
В противен случай централната банка на САЩ трябва да обмисли отделянето на стрес тестовете от капиталовите си изисквания, като ги използва само като входна информация при вземането на решение колко капитал е необходим на банките. Подходът ще бъде по-неясен, но поне ще направи САЩ по-добре подготвени, когато следващата криза неизбежно настъпи.