Как храните променят инфлацията – и защо Фед не бива да я игнорира

Федералният резерв на САЩ от техническа гледна точка цели обща инфлация от 2%, измерена чрез индекса на разходите за лично потребление. Централните банкери обаче прекарват твърде много време, обсъждайки измерителите на базисните цени, които изключват храните и енергоносителите, и това несъмнено оказва влияние върху решенията им, пише редакторът на Bloomberg Джонатън Ливайн. От 70-те години на ХХ век икономистите използват понятието базисна инфлация, за да определят основната тенденция на фона на колебанията от разсейващи фактори, предизвикани от суровините.

Неотдавна председателят на Фед в Канзас Сити Джеф Шмид предложи нещо, което самият той нарече „радикално предложение“, че може би трябва да преосмислим понятието „базисна инфлация“, включвайки в него цените на храните. В тази идея има с какво да се съгласим.

Първо, вече не е вярно, че инфлацията при храните е необичайно променлива и без тенденции. Ето какво каза Шмид в бележките си от 27 февруари: „Когато в средата на 70-те години на миналия век за пръв път беше въведен измерителят на базисната инфлация, приносът на храните към общата инфлация беше много волатилен, всъщност по-променлив дори от цените на енергоносителите, ако може да се вярва на това. Но това вече не е вярно. Докато компонентът на цените на храните е почти два пъти по-волатилен от общата инфлация, цените на енергията са почти 10 пъти по-променливи.“

Ето графика на общото изменение на основните цени на храните и енергоносителите от януари 2020 г. насам. Вижда се как цените на енергията скачат навсякъде, докато тези на храните за вкъщи приличат много повече на основните измерители.

Източник: Bloomberg

Изследване на Фед в Канзас Сити от миналата година показа, че инфлацията в супермаркетите не е отражение само на цените на земеделските продукти, които се повишават и понижават, а на много фактори надолу по веригата, включително преработката, дистрибуцията и надценките на търговците на дребно. Отделно изследване сочи, че затегнатите пазари на труда са имали ключово значение за по-високите цени на храните, което подсказва, че хранителната и базисната инфлация може би все пак не са толкова различни. През 2022 г. и 2023 г. именно трудоемките преработени храни са били основният двигател на „цените на храните у дома“, показва изследването.

Второ, храните са от решаващо значение за формирането на инфлационните очаквания на потребителите. Купувачите обикновено ходят в супермаркета няколко пъти седмично и купуват едни и същи видове продукти, така че забелязват, когато любимите им стоки поскъпват. Това, от своя страна, оказва огромно влияние върху убежденията им за ценовия натиск като цяло, а икономистите са склонни да вярват, че инфлационните очаквания са нещо като самосбъдващи се пророчества.

Във връзка с това домакинствата могат да се отдръпнат или да изгубят доверие в органите на паричната политика. Ако инфлационните очаквания оказват влияние върху реализираната инфлация, тогава доверието в централните банки е от първостепенно значение.Комуникацията е особено важна сега, след като Фед се превърна в един от любимите изкупителни жертви на президента Доналд Тръмп за упорито ускорената инфлация и повишените разходи по заемите, които продължават да спъват икономиката. По време на предизборната кампания Тръмп предположи, че решенията за паричната политика са толкова случайни, колкото хвърлянето на монета. Дори и като президент той продължава да подкопава доверието и независимостта на Фед и да поставя под въпрос паричната политика.

Шмид го казва най-добре: „Изключването на храните от базисната инфлация може да доведе до комуникационни предизвикателства предвид значението на храната в бюджета на средностатистическото домакинство. Може би бих предпочел да заменя сегашната базисна инфлация с измерител на инфлацията, изключващ само цените на енергоносителите.“

Някои страни вече се опитаха да решат тези въпроси. Например Япония публикува версия на основния индекс на потребителските цени, която изключва енергоносителите и пресните храни, но включва преработените храни.

Реално нито ръководителите на Фед, нито техните колеги по света не се фокусират само върху един индекс. Те се стремят да вземат предвид различни данни за цените и пазара на труда и да мислят цялостно за това накъде се движи инфлацията. Опитват се да съчетаят разбирането за „голямата картина“ с признанието, че понякога специфични смущения на ниво компоненти могат да повлияят на индекса. (Впрочем, неотдавнашното рязко повишаване на индекса на хранителните стоки в САЩ, предизвикано от птичия грип и влиянието му върху цената на яйцата, изглежда е точно такава специфична ситуация.) Не съществува един-единствен съвършен измерител на инфлацията, който да е подходящ за всеки случай.

И все пак акцентът на Фед върху базисната инфлация, както е дефинирана в момента, като цяло вреди на репутацията му сред обществеността. Най-добре би било комуникацията на централата банка да се преориентира към индекс, който да е по-близък до обикновените американци, борещи се с последиците от четири години на повишени цени на хранителните стоки.