Не е задължително увеличаването на разходите за отбрана на Стария континент да доведе до по-бавно намаляване на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ). Това увери гуверньорът на Финландската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Оли Рен, цитиран от Bloomberg.
Централният банкер е категоричен, че той и колегите му „ще запазят пълна свобода на действие в условията на висока несигурност“.
„Всичко ще зависи от цялостното въздействие на разходите за отбрана и от други фактори, които ще се проявяват паралелно в рамките на един и същи период от време“, заяви Рен по време на пресконференция в Хелзинки, визирайки по-специално напрежението в световната търговия.
Миналата седмица ЕЦБ понижи депозитната си лихва за шести път от юни насам, но оттук нататък решенията за паричната политика ще стават все по-сложни. Според анализатори планът на Европа за бързо превъоръжаване може да стимулира икономическата експанзия и да подхрани инфлацията, но митата, които президентът на САЩ Доналд Тръмп заплашва да наложи на региона, вероятно ще повлекат растежа надолу.
На този фон Европейският съюз (ЕС) сигнализира, че е готов да започне дискусии за дългосрочна реформа на своите фискални правила, за да позволи на държавите членки да харчат повече за отбрана, след като Германия обяви, че ще увеличи военните разходи.
„Представителите на ЕЦБ не поемат предварителен ангажимент за конкретна посока на лихвените проценти, а ще взимат решения на базата всяка отделна среща“, посочи Рен, повтаряйки стандартната формулировка на паричния орган.
„Винаги правим цялостна оценка въз основа на постъпващите данни и разглеждаме перспективите за инфлацията, базисната инфлация и показателят, без да се отчитат цените на храните и енергоносителите, както и силата на трансмисията на паричната политика“, каза той.
„На фона на тези фактори ние анализираме икономическата ситуация и преценяваме какъв е най-добрият курс на действие по отношение на паричната политика и лихвените проценти“, добави Рен.