Банките са готови за еврозоната, подканят да не се сменят левовете в евро в последния момент

Българските банки ще влязат изключително подготвени в еврозоната. Това заяви Петя Димитрова, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България, при откриването на "Финансов форум Иновации 2025" с организатор Асоциация Банка на годината.

Димитрова посочи, че банковата система в страната е стабилна – с над 200 млрд. лева активи, 24 млрд. лева капитал и нисък процент на необслужваните кредити. Тя припомни, че България е част от Европейския банков съюз и страната ни прие законодателството на Европейския съюз в тази област с всички финансови рамки.

„Банките имат двоен надзор – от Българската народна банка и Европейската централна банка, но липсват ползите от членството в еврозоната. За нас е важно приемането на еврото да стане от началото на 2026 г. За банките и за всеки човек в страната това е ключов момент. Еврото е втората разпознаваема валута в света след долара и за всички граждани ползите от неговото приемане са много“, коментира председателят на банкерската асоциация.

Петя Димитрова напомни, че България е изпълнила всички критерии за приемане на общата европейска валута. „Надяваме се конвергентният доклад за това да е позитивен и тогава ще започнем много по-масирана кампания за еврото“, съобщи тя.

По време на дискусията за ползите от еврото банкерите призоваха хората да не чакат последния момент за превалутирането на държаните в брой левове, а да използват оставащите месеци след решението за приемането на България в еврозоната.

Главният изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка Никола Бакалов смята, че превалутирането на 30 млрд. лева ще е предизвикателство за паричното обращение. Той изрази надежда процесът да бъде опросетен, за „да не правим живота си по-труден“.

Петя Димитрова подчерта, че банките са вложили 400 млн. лв. в платежните си системи, за да се подготвят за въвеждането на еврото. Тя изрази мнение, че хората се ориентират, защото отдавна покупката на апартаменти е в евро, а много търговски вериги и телекоми изчисляват сметките на клиентите си и в европейската валута.

Походът на Европа към конкурентоспособност

Къде е мястото на банките в европейската интеграция и каква е нейната роля да осигури конкурентност на Стара Европа – тази тема  бе коментирана от Мандаугас Валиулис, старши експерт в генерална дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и Съюз на капиталовите пазари" на Европейската комисия. Той подчерта, че е необходима промяна и дерегулация за европейската икономика. По думите му тя губи в световен мащаб, въпреки че е най-големият единен пазар в света. 

Според експерта, след като Европа наложи строги принципи на пазара, има забавяне на икономическия ръст, защото бизнесът трябва да спазва извънредно много правила. „Затова Европейската комисия си постави за цел да намали с 25% административната тежест и през февруари предприе промяна в правната си уредба с опростяване на правилата в системата за отчетност. Пактът за устойчивост и отчетност е насочен към по-големите компании, които заемат по-голяма част от пазара“, уточни експертът от ЕК.

Повече инвестиции на капиталовите пазари

Валиулис се надява, че ще има промяна на фрагментирания европейски капиталов пазар, в който държавите на ЕС се конкурират помежду си. В тази посока е представената позиция на ЕК за разминаването между инвестициите и спестяванията на европейските граждани, които предпочитат да държат парите си в депозити.

Експертът от ЕК посочи, че 10 трилиона евро се държат като спестявания в банки, вместо да излязат на националните капиталови пазари.Той е убеден, че това е причината компаниите да разполагат с много по-малък ресурс, за да развиват иновации.

„Дори когато инвестират в акции, те го правят на чужди капиталови пазари, вместо да влагат в собствената си икономика“, коментира той. И обяви, че в тази връзка Комисията ще въведе европейска схема за спестяване, обвързана с инвестициите. За целта ще направи и кампания за повишаване на финансовата грамотност.

В ЕК са планирали до края на годината да преразгледат схемите и механизмите за допълнителното пенсионно осигуряване. Ще се търси баланс и за уеднаквяване на разходите за инвестиции на европейско и национално ниво.

Ролята на технологиите

Ерик Лютс, главен мениджър иновации за групата KBC и член на Изпълнителния комитет на KBC Group, коментира каква е ролята на изкуствения интелект, който засяга поведението на клиентите. Той отчете, че вече 60% от всички транзакции са автоматизирани, затова препоръча на банките да се вслушват в исканията на клиентите, да имат договори с тях със застрахователни схеми за риска.

Никала Бакалов също е категоричен, че в банковия свят най-важно е доверието на клиентите. „Банките да не са пасивни като сектор при прилагането на дерегулации, за да направят най-доброто за клиентите“, призова Кристоф Де Мил, главен изпълнителен директор на ОББ и кънтри тийм мениджър на KBC Group в България.

Според Цветанка Минчева, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк, освен технологиите е важно как хората да се убедят, че могат да инвестират в доходни активи, и отбеляза, че това вече се наблюдава при взаимните инвестиционни схеми.

„България участва в инициативата да се плаща с единен портфейл“, посочи Мирослав Вичев, главен изпълнителен директор на БОРИКА, и подчерта, че все повече страни се присъединяват към проекта.

По-голяма защита на потребителските данни

„25 млн. евро са спестени на българските фирми от измами през последната година, а до 35 млн. евро ще нараснат до края на годината“, съобщи Красимира Райчева, изпълнителен директор на Visa България. Тя подчерта, че колкото повече се развиват технологиите, толкова повече ще има нужда от сигурност и затова се правят инвестиции.

Проф. Георги Димитров, председател на съвета на директорите на Evrotrust, уточни, че що се отнася до технологиите, вече има и регулация за киберсигурност на системите в Европейския съюз и се докладват всички случаи на опити за измама. Той се надява, че до влизането до 2028 г. на дигиталния портфейл банките ще са готови да осигурят на клиентите си възможност да бъдат обслужвани, независимо къде се намират по света.

„Регулациите няма да изчезнат, но много от процесите ще се автоматизират“, прогнозира изпълнителният директор на IBM за България Георги Ганев. Като добър пример той посочи европейския регламент DORA с мерки, които не може да се пренебрегват, „когато работиш със средства и данни на потребители“.