Приемането на еврото ще направи пълна интеграцията на България в Европейския съюз. Страната ни е на крачка от еврозоната и очаква конвергетния доклад от страна на Европейската централна банка и Европейската комисия, който ще определи дали страната ни е готова за влизане в паричния съюз. Водят се дебати какви ще са позитивите и негативите от единната европейска валута.
Bloomberg TV Bulgaria попита водещи експерти: „Какво ще донесе еврото на България?“
Адриан Николов, Институт за пазарна икономика:
Влизането на България в еврозоната не трябва да се възприема като преломен момент, който автоматично ще реши всички икономически проблеми на страната. Макар членството да носи определени ползи, много от фундаменталните предизвикателства пред българската икономика – като политическата нестабилност и проблемите в съдебната система – остават.
Краткосрочно можем да очакваме подобрение в инвестиционната среда. Присъединяването към еврозоната ще повиши кредитния рейтинг на страната, което изпраща позитивен сигнал към инвеститорите. Това може да мотивира компании, които досега са се колебали, да започнат проекти в България. Въпреки това достъпът до работна ръка продължава да е съществено ограничение.
Членството ще даде на България възможност да участва пряко в процеса на вземане на решения в рамките на Европейската централна банка – нещо, което досега бе невъзможно заради валутния борд. Освен това ще се отворят и възможности за достъп до стабилизационните механизми на еврозоната, което е важно, тъй като и България показва признаци на влошаване на фискалната дисциплина.
На политическо ниво членството в еврозоната е ясен сигнал, че България желае да остане в своята евроатлантическа орбита въпреки нарастващото влияние на популистки и проруски партии. Това затвърждава стратегическата ориентация на страната към ЕС и устойчивото ѝ икономическо и политическо развитие.
Михаил Димитров, финансов анализатор в ПФБК:
Не очаквам съществени промени след приемането на еврото. Единствената безспорна полза, която може да се изтъкне, е елиминирането на разходите за превалутиране. Това е реално и осезаемо както за бизнеса, така и за гражданите. Не споделям обаче прекаления оптимизъм на част от колегите, които твърдят, че едва ли не има тълпи от инвеститори, чакащи само България да приеме еврото, за да вложат средства тук.
По-скоро е възможно да станем свидетели на опити за повишаване на цените в някои сектори, особено там, където контролът е по-слаб. Това може да доведе до временен инфлационен натиск. От друга страна, доходността по държавния дълг вероятно ще се понижи, което е положителен ефект. Но това носи и риск – по-ниските лихви може да засилят апетита на политиците към повече разходи, финансирани чрез заеми.
Най-същественият негатив, според мен, е свързан със загубата на суверенитет. В момента, макар да сме във валутен борд и обвързани с еврото, решението дали да останем в този режим все още се взема изцяло у нас. Присъединяването към еврозоната е необратимо – няма официална процедура за напускане. Това означава, че при евентуална криза от типа „черен лебед“ в самата еврозона, България би имала значително по-малка гъвкавост да реагира спрямо сегашния модел с валутен борд.
Щерьо Ножаров, икономически съветник на БСК и преподавател в УНСС:
Ползите от въвеждането на еврото са значими и многопластови. На първо място, България ще се интегрира в много по-стойностен пазар – този на еврозоната, чиято стойност надхвърля 15 трилиона евро. Това е пазар с дълбока икономическа интеграция, свободно движение на капитали, стоки и хора, и висока степен на стабилност, особено в турбулентни времена.
Стабилността и предвидимостта за инвеститорите са ключови. Като член на еврозоната, България ще има достъп до Европейския механизъм за стабилност – фонд в размер на 500 млрд. евро, който предоставя подкрепа на държави при кризи. Сравнено с настоящите ни резерви, това е огромен финансов ресурс. Приносът на България към фонда е минимален и разсрочен.
Присъединяването към еврото ще подобри кредитния рейтинг на страната, както се случи с Естония, Хърватия и други нови членки. Това ще намали лихвените проценти по държавния и корпоративния дълг и ще облекчи условията за финансиране.
Друг ключов аспект е, че българският лев не е реално конвертируема валута – неговата стойност е обвързана с еврото и не почива на националната икономическа мощ. Валутният борд е временен механизъм и създава усещане за ограничена предвидимост. Еврото като валута предлага стабилност и международна приемственост.
България ще участва пълноценно във вземането на решения в рамките на ЕС, особено в икономическата и фискалната политика. Това е важно предвид бъдещото разширяване на Евросъюза – членството в еврозоната ще гарантира, че страната ни няма да бъде изолирана от основните стратегически решения.
Накрая, премахването на валутния риск и трансакционните разходи ще улесни бизнеса и потребителите, а по-голямата конкуренция ще подобри прозрачността и ефективността на пазара.
Добрин Иванов, икономист:
Влизането на България в Еврозоната е стратегически приоритет и носи значителни ползи за бизнеса, гражданите и държавата. Работодателските организации категорично подкрепят тази стъпка като основен национален интерес.
За бизнеса една от най-преките ползи е спестяването на трансакционни разходи, които могат да достигнат до 1 млрд. евро годишно. Това включва такси за превалутиране, поддръжка на банкови сметки в различни валути и други административни разходи. Същото важи и за гражданите, особено за тези, които пътуват в ЕС, както и за чужденци, посещаващи България.
Друг важен ефект е повишаването на кредитния и инвестиционен рейтинг на страната. Това ще позволи на държавата да се финансира при по-ниски лихвени нива, а спестените средства могат да бъдат насочени към ключови обществени сектори като здравеопазване, образование и сигурност.
Членството в еврозоната ще доведе до повече чуждестранни инвестиции, повече работни места, по-високи доходи и ускорен икономически растеж. Очаква се и подобряване на фискалната дисциплина, по-голяма устойчивост при икономически кризи и стабилизиране на инфлацията чрез по-тясна връзка с икономическия цикъл на ЕС.
Ползи ще има и за туризма и международната търговия – по-лесна интеграция на българските предприятия на европейските пазари, улеснен износ и по-голям туристически интерес. Убедени сме, че членството в Еврозоната ще повиши конкурентоспособността на българската икономика и стандарта на живот в страната.
Какви са ползите за държавата след влизането в еврозоната? Ще направи ли единната европейска валута България по-привлекателна дестинация за външни инвестиции? Може ли валутният борд да остане като по-добра гаранция за валутната стабилност от еврозоната?
Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
преди 3 седмици Лев или евро е със слабо значение. Актуалните щети не са от ползвана валута. Проблемните дългове са злокобен враг на националното стопанство. Запазването на държавната неправилност да няма необходима защита от проблемни дългове осигурява щети. Възможна е необходимата защита от проблемни дългове. Необходимата Обща защита от проблемни дългове подсигурява просперитет за националното стопанство. Ако се прилагаше Обща защита от проблемни дългове, правителството нямаше да има сегашния дъ ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар