Димитър Радев: Политическите събития са вече част от рисковата среда за централните банки

Димитър Радев, който от следващата година ще участва в определянето на лихвените проценти в еврозоната, е преживял повече от достатъчно политически сътресения, пише Bloomberg в материал за гуверньора на Българска народна банка (БНБ).

69-годишният ръководител на българската централна банка е бил служител в Министерство на финансите през 80-те години, когато комунистическото правителство внезапно го закрива. След като става свидетел на краха на режима и възстановяването на министерството, той помага на страната си да излезе от хиперинфлация, преди да се присъедини към усилията за превръщането ѝ в 21-вата членка на еврозоната.

Той казва, че познанията му за това как плановата икономика може да се провали ще се окажат полезни, докато представителите на Европейската централна банка (ЕЦБ) се борят с последствията от новата вълна на интервенционистки правителства.

Всъщност, когато той заеме мястото си в Управителния съвет на 1 януари, централните банкери може би все още ще оценяват последиците за инфлацията от внезапното пренареждане на световната търговия от американския президент Доналд Тръмп, както и от скока в публичните разходи в Европа.

„Имам пряк опит с това как се провеждаха фискалната и паричната политика в условията на централно планирана система“, казва Радев в интервю от София. „По-точно, разбирам как такива политики не трябва да се провеждат. Този опит има трайна стойност – преди всичко като отправна точка за това какво трябва да се избягва.“

Според него ЕЦБ трябва да следи политиката по-внимателно, отколкото е било необходимо в миналото. Събитията напоследък подчертават опасностите, които се крият зад митата, като в същото време драстичните усилия на Франция да оздрави публичните си финанси оказват допълнителен натиск върху и без това слабото ѝ правителство, а Тръмп многократно осъжда работата на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл.

„Политиката често се разглежда като източник на стабилност“, казва Радев. „В действителност тя все повече се превръща в източник на нестабилност, несигурност и системен риск. Това е нещо, което централните банки трябва да вземат предвид в своите оценки. Политическите събития, както вътрешни, така и глобални, са вече част от рисковата среда, в която работим.“

България, която сама по себе си не е чужда на политическата нестабилност, след като проведе седем избора в рамките на четири години, разглежда членството в еврозоната като кулминация на усилията си за изграждане на по-стабилна икономика, пише Bloomberg.

След като хиперинфлацията отшумя през 90-те години, страната фиксира българския лев първо към германската марка, а след това към еврото, като по този начин ефективно се отказа от контрола над монетарната си политика. Надеждите са, че приемането на общата валута ще даде тласък на търговията и инвестициите.

Присъединяването към блока обаче изискваше и почистване на финансовия сектор на България, където неясните връзки между политици и бизнес предизвикаха банкова криза преди малко повече от десетилетие. Радев пое централната банка през 2015 г., след като четвъртият по големина кредитор в страната фалира.

Под негово ръководство банките трябваше да преминат един вътрешен и един стрес тест на ЕЦБ. Резултатите показаха, че дори години по-късно някои от старите проблеми все още съществуват. Изправена пред недоверието на съществуващите членове на еврозоната, България беше принудена да се присъедини към банковия съюз на блока, заедно с валутния механизъм ERM-2 — нещо, което всички кандидатстващи страни вече трябва да направят.

Инфлацията също беше предизвикателство след нападението на Русия над Украйна, когато цените скочиха по-силно, отколкото в по-широкия регион. Оттогава тя върви по-силно с тази в еврозоната, което проправя пътя за присъединяването на страната, макар че напоследък се ускорява леко.

Перспективите за инфлацията в целия валутен блок обаче са несигурни, като резултати както под, така и над целта на ЕЦБ от 2% се считат за заплахи. Преди да се изясни ситуацията с търговията със САЩ, се очаква официалните лица да запазят разходите по заемите без промяна следващата седмица след осем понижения от юни 2024 г. насам.

При 2% депозитната лихва на ЕЦБ е „в рамките на или много близо до широкия интервал, който обикновено се свързва с неутрална територия“, казва Радев, като се позова на диапазона, който нито стимулира, нито ограничава икономическия растеж.

„Всякакви по-нататъшни корекции – с известно пространство за постепенно пренастройване, ако е необходимо – ще бъдат предпазливи и ще се основават на постъпващите данни“, казва той. „Не очаквам резки промени. Задачата занапред е да се калибрира политиката с твърда ръка, като се вземат предвид както глобалният контекст, така и балансът на рисковете, включително тези, свързани с търговията и геополитическите събития.“

На въпроса дали се чувства по-близо до ястребовия или гълъбовия лагер в Управителния съвет, Радев, който ще присъства на заседанията като наблюдател от септември, отговаря, че „никога не е отговарял директно на този въпрос“ и няма да го направи и сега.

„Позицията ми е последователна през годините и се основава на дългогодишен опит както в паричната, така и във фискалната политика“, казва той. „Тази перспектива неизбежно води до консервативна позиция – такава, която е твърдо основана на стриктното тълкуване на мандата на централната банка.“

Радев ще се присъедини към ЕЦБ след бързото поскъпване на еврото спрямо долара през тази година. Централната банка се опитва да се възползва от момента и да повиши глобалния профил на валутата – инициатива, която Радев подкрепя.

„В днешната глобална среда развитието около долара неизбежно преобразува международния валутен пейзаж“, казва той. „Ролята на еврото трябва и ще нарасне. По-уместният въпрос е дали ще бъдат създадени необходимите условия – институционално и политически – за подкрепа на тази еволюция в по-широкия контекст на политиката на еврозоната.“