Руската банка ВТБ отчита трайно влошаване на приходите и печалбата от кредитиране

Втората по големина банка в Русия ВТБ отчита трайно влошаване на печалбата от кредитиране. Това подхранва безпокойството на банката за нейната стабилност на фона на икономическия натиск от войната в Украйна, пише Bloomberg.

Нетният лихвен доход на ВТБ се срива с 49% до 146,8 млрд. рубли (1,9 млрд. долара) през шестте месеца до края на юни спрямо година по-рано, според финансовия отчет на банката.

Подобен спад е рядкост сред сравними кредитори по целия свят и висшите мениджъри на банката сигнализират в частни срещи, че данните не отразяват колко сериозна реално е ситуацията, посочват запознати източници на агенцията, говорили при условие на анонимност.

Спадът в приходите от кредитиране подчертава предизвикателствата, пред които е изправена руската икономика. Руският президент Владимир Путин и американският му колега Доналд Тръмп се готвят за среща на върха в Аляска тази седмица, за да се опитат да договорят края на войната в Украйна. Белият дом увеличава натиска върху Кремъл, като последните му ходове включват удвояване на митата върху вноса от Индия като наказание за покупките на руски петрол.

Във време, когато официалният референтен лихвен процент на Русия достигна връх от 21%, спадът подчертава предизвикателствата, пред които е изправен кредитният портфейл на банката. Тя все пак реализира нетна печалба от 280 млрд. рубли за периода благодарение на търговията с финансови инструменти – фактор, който може да не осигури надеждна възвръщаемост в дългосрочен план.

От ВТБ посочват, че нетният ѝ лихвен доход е намалял, защото увеличението на лихвените проценти от 7,5% на 21% е било „толкова значително и толкова продължително, че е повлияло съществено“.

Банката отхвърля като „фантазия, ясна и проста“ твърденията, че в лични разговори висшите мениджъри са сигнализирали, че данните може да не отразяват истинската сериозност на ситуацията. „Редовно провеждаме стрес тестове и всички необходими бизнес анализи и сме абсолютно сигурни“ , коментира говорител на кредитора в отговор на въпроси, изпратени от Bloomberg.

През юни агенцията писа, че банковите служители виждат реален риск от системна криза през следващите 12 месеца заради нивото на проблемните кредити в баланса на финансовата институция. Запитана за тези опасения, след като Руската централна банка намали лихвените проценти до 18% миналия месец, управителят ѝ Елвира Набиулина настоя, че „няма причина за безпокойство“.

Руското правителство разчита в голяма степен на банките, особено на държавните като ВТБ, за да подпомагат финансирането на военните усилия. Москва задължава кредиторите да отпускат преференциални заеми на предприятия, свързани с военно-промишления сектор. Повечето от тези заеми са трудни за отчитане в публичната статистика поради ограниченията върху публикуването на данни за разходите, свързани с войната.

Сериозното увеличение на държавните разходи за войната и мерките за подкрепа на бизнеса, засегнат от международните санкции, подхранват спираловидно нарастващата инфлация в Русия. Това принуди централната банка да повиши лихвените проценти до рекордно високите 21%, за да охлади прегряващата икономика. С покачването на лихвените проценти банките отбелязаха скок в преструктурирането и неплащането на заеми.

На финансова конференция миналия месец Набиулина отхвърли риска от системна криза като „абсолютно неоснователен“ и посочи капиталовите резерви от 8 трлн. рубли (100 млрд. долара) като доказателство, че банковата система на Русия е добре защитена от сътресения. Централната банка също така заяви, че може да освободи т.нар. макропруденциален капиталов буфер, който позволява на банките да абсорбират загуби и да работят с временно по-ниски капиталови коефициенти, ако е необходимо.

Набиулина действа решително за рекапитализиране на проблемни кредитори и за прочистване на банковата система на Русия в миналото. През 2017 г. централната банка похарчи най-малко 1 трлн. рубли за спасяване на три големи частни банки - „Откритие“, „Промсвязбанк“ и „Б&Н Банк“, за да спаси финансовата система.

ВТБ е един от 13-те основни кредитори, считани за системно важни от централната банка на Русия.

Публичните данни за необслужваните кредити на ВТБ показват известна причина за безпокойство, но не предполагат предстояща криза. Коефициентът на необслужвани кредити е 4,1% в края на юни, с процентен пункт по-висок от година по-рано, което сигнализира за сравнително бързо увеличение, но с по-слаб темп в сравнение с други кризи.

Официалната цена на риска на ВТБ, ключов показател за кредитно качество, се повишава до 0,8% от 0,6% на годишна база, а за физическите лица се удвоява до 1,2%. Неплащането на кредити от физически лица нараства с 32% от началото на годината. Всичко това предполага, че банката изпитва трудности с изплащането на кредити.

Що се отнася до корпоративния портфейл, преструктурирането на кредити и липсата на видимост върху дълга, свързан с войната, означават, че е трудно да се получи точна картина на истинското състояние на кредитния портфейл. Служители на банката отбелязват несъответствието между намаляващите приходи от лихви и общата нетна печалба, която се увеличава с 1,2% на годишна база през шестте месеца до края на юни.

Подадените полугодишни отчети показват, че печалбите идват от други направления, като приходи от такси и комисиони, сделки – вероятно с валута, и други по-волатилни потоци.

Правило от 2022 г. означава, че „банките не могат да се стремят към активите си в неплатежоспособни компании и трябва да продължат да отпускат кредити, което прикрива нивото на финансови затруднения в икономиката“, казва Андерс Олофсгард от Стокхолмския институт за преходна икономика, водещ изследователски център за руската икономика. „Би било доста невероятно и трудно за вярване печалбата на банка да се увеличи, ако нетният ѝ лихвен доход е спаднал толкова много“, добавя той.

ВТБ също така работи с капиталовите си коефициенти под натиск. През септември 2024 г. руските медии съобщиха, че коефициентът на адекватност на основния капитал е спаднал до 5,31%, близо до регулаторния минимум. Това е най-ниското съотношение от всички големи банки, заради което анализатори предполагат, че банката може да има нужда от допълнителен капитал. Оттогава ситуацията се подобрява в известен смисъл, но капиталовите буфери са изтънели.

Bloomberg съобщи през юли, че няколко системно важни банки в Русия обсъждат помежду си как биха могли да бъдат спасени или рекапитализирани.