Димитър Радев: БНБ запазва пълния контрол върху банките и в еврозоната

Рискове, свързани с членството винаги има, но те не произтичат от самото евро – а от начина, по който ще управляваме отговорностите си в рамките на еврозоната. Този коментар направи Димитър Радев, управител на Българската народна банка, в интервю за за Global Finance.

Според него истинският риск е вътрешното успокоение – „погрешното убеждение, че членството в еврозоната може да замени добрите национални политики“. “Това не е така. Напротив – участието в еврозоната засилва необходимостта от фискална дисциплина, структурни реформи и силни институции“, категоричен е гуверньорът на централната банка.

Той подчерта, че България има силна традиция на фискална предпазливост, а ниското ни съотношение дълг към брутен вътрешен продукт (БВП) – едно от най-ниските в ЕС – е доказателство за това. Радев обаче смята, че през последните години тази дисциплина е поставена на изпитание от „политическа нестабилност и глобална волатилност“ и до известно разхлабване на фискалната позиция. Той настоява това да се коригира.

„Важно е да се отбележи, че натискът за по-високи разходи рядко идва от домакинствата или бизнеса — той произтича от политически решения. Изкушението да се използват по-ниските лихви като оправдание за разхлабена фискална политика е добре познато. Затова утвърдената институционална рамка на България, основана на фискални правила и разумен надзор, е от ключово значение. Убеден съм, че фискалната дисциплина ще остане водещ принцип“, посочва Димитър Радев.

В отговор на въпрос, че с членството в еврозоната БНБ ще загуби един от основните си парични инструменти – изискванията за минимални задължителни резерви, които в момента са 12% и не се олихвяват, управителят на банковия регулатор обясни, че ще се промени институционалният контекст и резервните изисквания ще бъдат хармонизирани с правилата на Евросистемата и БНБ вече няма да ги определя едностранно.

„Но е важно да припомним, че в условията на валутния борд – освен резервните изисквания – способността ни да водим активна парична политика и без това е силно ограничена. От тази гледна точка присъединяването към еврозоната не е загуба на автономия, а стратегическо надграждане“, обясни Радев.

Той напомни, че за пръв път БНБ ще има глас в оформянето на паричната политика на еврозоната чрез участието си в управленските органи на Европейската централна банка и по думите му това е съществен институционален напредък.

Управителят отбеляза, че в същото време БНБ запазва пълния контрол върху макропруденциалната политика, която остава мощен и гъвкав инструмент. „Нашето участие в Единния надзорен механизъм допълнително засилва координацията и надзора. Този преход не е свързан със загуба на инструменти, а с тяхното модернизиране и интегриране в по-силна и по-цялостна рамка на политики“, обясни Радев.

Той поясни, че от 2020 г. България е част от Банковия съюз чрез рамката за тясно сътрудничество с ЕЦБ, която обхваща както Единния надзорен механизъм (SSM), така и Единния механизъм за преструктуриране. Управителят на централната банка потвърди, че очаква  членството в еврозоната да доведе този процес до пълна интеграция.

„Това означава по-високи стандарти на надзор, по-голяма прозрачност и по-голяма последователност в банковия сектор. Българските банки вече са под съвместен надзор в рамките на SSM, а очакванията – особено по отношение на капиталовата устойчивост и управлението – ще продължат да се повишават“ прогнозира той.

Радев допусна, че е възможно да последва консолидация, особено сред по-малките или по-слабо конкурентни институции и това отразява по-широки пазарни процеси, а не самото въвеждане на еврото.

Що се отнася до банковия надзор, който ще остане един от най-важните ангажименти на БНБ, гуверньорът заяви, че при членството в еврозоната ролята на БНБ остава непроменена: да гарантира финансовата стабилност, да защитава вложителите и да насърчава дългосрочната устойчивост на банковата система.