Предстоящото влизане на България в еврозоната е в основата на големия ръст при депозитите

Отчетеният тези дни от Българска народна банка (БНБ) ръст от 12,2% през юли на годишна база на депозитите на домакинствата в България се дължи по-скоро на сигурното влизане на страната в еврозоната от 1 януари 2026 г., защото през последните седем-осем години темповете на растеж на депозитите на гражданите най-често са между седем и девет процента. Това каза в интервю за БТА Тихомир Тошев, управител на "КредитЦентър", потърсен за коментар във връзка с публикуваните от централната банка данни.

От Асоциацията на банките в България (АББ) напомниха, че в своята последна макроикономическа прогноза БНБ посочва, че вследствие на предстоящото присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. се очаква ускоряване на растежа на депозитите през втората половина на 2025 г. Причината е предвижданото по-активно депозиране на свободни парични наличности в банковата система с оглед бъдещото им превалутиране в евро, допълват от асоциацията, като изтъкват, че данните потвърждават тази тенденция. Парите в обращение (пари извън парично-финансови институции) намаляват с 4,4 на сто на годишна база към юли 2025 г. и достигат 26,7 млрд. лв., което представлява спад от 7,4 на сто спрямо края на 2024 г. (28,9 млрд. лв.). От АББ очакват тази тенденция да се запази, а вероятно и да се ускори към края на годината, като тя напълно съответства на посочената по-горе динамика.

Разглеждайки годишната динамика на измененията/ръста на депозитите на домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата, виждаме почти идентични темпове на изменение при депозитите, коментираха от Асоциацията.

АББ посочва, че според прогнозата на БНБ този растеж ще се ускори до 15,7 на сто за депозитите на неправителствения сектор, главно поради по-интензивното депозиране във връзка с присъединяването ни към еврозоната. Ключов фактор е и премахването на банковите такси за внасяне на левове по сметка на каса или на банкомат от повечето банки за определен период от време. В прогнозата на БНБ се очаква също този растеж да се забави за неправителствения сектор до 6,3 на сто към края на 2026 г., а през 2027 г. да нараснат с 8 на сто, като тогава основен двигател ще бъдат доходите на домакинствата и динамиката на заплатите, напомнят от Асоциацията на банките в България.

Според кредитния консултант Тихомир Тошев сега заради улеснената възможност да сменим левовете в евро част от така наречените "пари под дюшеците" излизат и влизат в банковата система под формата на депозити, за да може на 31 декември през нощта автоматично и безплатно да се превалутират в евро. Експертът изтъкна, че това не са спестявания от миналата година, а са пари, трупани от българите с години.

От АББ изтъкнаха, че основната причина за ускорения растеж на депозитите в лева е депозирането на свободните парични наличности и процесът ще се засили още до края на годината във връзка с предстоящото присъединяване към еврозоната. От макроикономическа гледна точка допълнителен двигател е нарастването на доходите на българите. Средната работна заплата расте с 12 на сто на годишна база през второто тримесечие на 2025 г. и изпреварва значително инфлацията. Това създава предпоставки за по-високо равнище на спестяванията в домакинствата, посочиха от АББ.

Тихомир Тошев напомни, че през последните години депозитите растат постоянно и вече българите държат в банките над 94 млрд. лева. За съжаление те не са поравно разпределени между всички български граждани, като около 20 процента от притежателите на депозити държат 80 процента от сумата. Останалите 80 процента имат по-скоро малки депозити до 20 000 лева. В този дял около 15-16 процента от депозитите са до 5000 лева, което според експерта на фона на сегашната икономическа среда в страната и средните доходи не са сериозни спестявания, но такива са възможностите на част от българите.

През последните две години, в които инфлацията започна да става едноцифрена, според Тихомир Тошев се очертават две тенденции - ръст на депозитите като цяло и "стопяване" на малките спестявания. Въпреки че инфлацията у нас вече е овладяна, а средните доходи нараснаха, цените останаха високи и това подлага на натиск хората с по-малки депозити и по-ниски доходи, които изпитват необходимост да попълват дупки в семейния  бюджет, посягайки към и без това малките си спестявания, коментира експертът. Продължаваме да обсъждаме, че България е с най-ниската минимална заплата в ЕС, с най-ниските доходи в Общността и трябва да се работи за увеличаването им, а това е и причината голяма част от хората в по-малките населени места все още да работят за минимална или близка до нея заплата и да не мога да спестяват, допълни Тошев.

От Асоциацията на банките в България посочиха, че официалната статистика не използва термини като "малки", "средни" и "големи" депозити и допълниха, че не може еднозначно да се определят "малки" депозити, доколкото официалната статистика ги разглежда в няколко интервала - под 1000 лв., между 1000 лв. и 2500 лв., между 2500 лв. и 5000 лв. и т.н. Ако се разглежда официалната статистика, за "големи" могат да се възприемат депозитите над 200 000 лв., тъй като превишават гарантирания от Фонда за гарантиране на влоговете в банките размер - 196 000 лв. Размерът на депозитите над 200 000 лв. към юни 2025 г. е 16 млрд. лв. или 17,1 на сто от общия размер на депозитите за домакинствата. Към юни 2023 г. (2 години назад) техният размер е 10,9 млрд. лв. или 14,5 на сто от общия размер на депозитите на домакинства и нетърговските организации, обслужващи домакинствата. Общият им брой към юни 2025 г. е 35 800 броя депозити, а към юни 2023 г. са 23 200 броя. От тази гледна точка в последните две години се наблюдава тенденция към нарастване на този вид депозити - както като брой, така и като стойност, а също и като дял в общия обем на депозитите, посочиха от Асоциацията на банките в България.

Спестяванията в големите и в малките градове

В цялата страна има хора, които са спестовни и такива, които не са, коментира Тихомир Тошев нагласите на българите да заделят "бели пари за черни дни". В по-малките градове хората могат да заделят и да спестяват по-малко заради по-ниските доходи, а в столицата, където са най-високите доходи в България, се спестява повече, но и в София, както и в по-малките градове и села има хора, които не успяват да заделят настрана пари и харчат целия си месечен доход. Въпреки всичко експертът съветва да се опитваме да заделяме между десет и двадесет процента от месечния ни доход, а най-добре, когато можем да си го позволим, да спестяваме по 20 на сто от заплатата. Това ни дава спокойствието, че трупаме спестявания за моменти при инцидентна необходимост, за почивка, подобрение в дома, покупка на нов автомобил. В лева или в евро няма промяна в разумния процент на сумите, които месечно трябва да заделяме, за да имаме спестявания, коментира експертът.

От Асоциацията на банките в България казаха, че не разполагат с официална статистика или конкретни данни за различията в спестяванията между населението в големите и малките населени места, тъй като подобна информация не се събира централизирано от банковата система. Възможни са изводи въз основа на общи икономически тенденции, но АББ не би могла да се ангажира с тяхното изследване и интерпретация, посочиха от Асоциацията.

За какво теглим заеми

Една от честите причини за теглене на потребителки кредит е за подобрения в дома - поставяне на климатици, смяна на дограма, ремонт, изолация на жилището, каза Тихомир Тошев и допълни, че българинът продължава да инвестира в жилището си, за да си създава по-добри условия и по-голям комфорт за живот.

Заемите за почивка обаче вече почти липсват, каза експертът и допълни, че добрата новина е, че българинът вече не почива на кредит, а със спестени средства. Заемите за ваканция са останали в сегмента "бързи кредити" и се предпочитат от по-млади хора, които все още не печелят достатъчно. Тихомир Тошев напомни, че това е много погрешно финансово решение, което обикновено води до редица проблеми след това.

Според Асоциацията на банките в България причините, поради които хората теглят банкови заеми, са разнообразни и зависят от личните им нужди и финансови обстоятелства. Няма официална статистика, която да отчита конкретните мотиви на кредитополучателите, но могат да се разграничат основните направления, в които домакинствата и предприятията търсят финансиране, посочиха от организацията. По данни на АББ при домакинствата водещи са две групи: жилищни кредити - за закупуване на жилище, които към юни 2025 г. съставляват 56,7 на сто от всички кредити за домакинствата (при 52,9 на сто година по-рано); потребителски кредити - с дял от 39,6 на сто към юни 2025 г. (при 43,1 на сто към юни 2024 г.).

От АББ посочиха, че при нефинансовите предприятия структурата е различна и зависи от икономическия сектор. Към края на юни 2025 г. най-голям е делът на кредитите за: търговия - 26,7 на сто, преработваща промишленост - 20,8 на сто, операции с недвижими имоти - 12 на сто от общия размер на кредитите за нефинансовите компании.