Предстоящото влизане на България в еврозоната е в основата на големия ръст при депозитите

Средният размер на кредитите

Тихомир Тошев коментира, че се наблюдава промяна в средния размер на потребителския кредит, който тегли българинът и той вече е малко над 15 000 лева заради поскъпването на ремонтните дейности още от периода на високата инфлация. Освен че е трудно да се намери майстор, който да го направи, цените и на материалите и на труда вече са съвсем различни, допълни експертът.

Към момента АББ не изчислява средния размер на кредитите и не разполага с информация за него. Подобни данни биха могли да се извлекат чрез допълнителни изследвания и анализи, но те са предмет на отделно и по-обхватно проучване, допълниха от Асоциацията.

Според Тихомир Тошев няма промяна в профила получателите на банкови заеми и това продължават най-често да са хора между 35 и 45 години. Те са със стабилни доходи, работа и вземат решение, че е време да направят някакво подобрение в дома. Няма промяна и в сроковете, които потребителите избират да връщат банковия заем.

Продължава тенденцията хората да предпочитат да изтеглят заем за по-дълъг срок, за да имат по-ниска вноска, която няма да натоварва месечния им бюджет, а ако им изпадне възможност, го погасяват предсрочно, каза експертът. 

При ипотечното кредитиране тази година ще е рекордна, коментира Тихомир Тошев. Въпреки че всяка година от последните няколко поставяме нов и нов рекорд, 2025 г. има допълнителен двигател - влизането в еврозона, допълни той. По думите му донякъде страхът, че цените на имотите могат да се увеличат още повече след присъединяването ни към еврото, мотивира повече хора да излязат на пазара на имоти и да ги купят с ипотечен кредит. За това говори и увеличаващият се дял на хората, които правят покупки на жилища с ипотечен кредит, въпреки че все още около 45 процента от сделките са изцяло кешови.

Има ли имотен балон

Според Тихомир Тошев засега България е много далеч от имотен балон. Той напомни, че към момента спестяванията на българите в банките са над 94 млрд. лева и част от тези пари се ползват за покупка на имоти. Експертът отбеляза, че през последните години ръстът на цените на имотите е доста сериозен, но допълни, че той е продиктуван от голямото търсене и малкото предлагане. Въпреки ръста, който бе генериран в България, страната остана с най-ниските цени на имотите в ЕС, доходите у нас сериозно растат последните няколко години, а БНБ постави в края на миналата година рамка, която да пази от евентуален балон и залитане в кредитирането, каза експертът, напомняйки за изискването за минимум 15 процента собствени средства за получаването на ипотечен кредит, максимален 30-годишен срок на кредита и условието не повече от 50 процента от доходите ни да отиват за погасяване на заема за жилище.

Има доста защити срещу имотен балон, което никога не дава сто процента гаранция, но в момента ситуацията изглежда стабилна и не показва признаци на балон, коментира експертът.

Необслужваните кредити

Нивото на необслужваните кредити в България към края на второто тримесечие е 1,77 на сто и остава съвсем близко до средното за ЕС от 1,6 на сто (към края на първото тримесечие на 2025 по данни на Европейския банков орган), посочиха от Асоциацията на банките в България. По този показател страната ни се нарежда по-добре от редица държави като Полша, Испания, Гърция, Румъния, Унгария, Австрия, Франция и Италия. От Асоциацията изтъкаха, че на годишна база се наблюдава понижение, като напомниха, че през второто тримесечие на 2024 г. нивото на необслужваните кредити беше 2,29 на сто.

В сегмента на жилищните кредити тенденцията е особено благоприятна, коментираха от АББ. Делът на необслужваните жилищни заеми продължава да намалява за поредно тримесечие и достига рекордно ниските 0,41 на сто към края на юни 2025 г., при 0,43 на сто три месеца по-рано и 0,55 на сто година по-рано. Следователно, макар в номинално изражение да има леко увеличение при потребителските и жилищните кредити, общият дял на необслужваните заеми продължава да намалява, заявиха от АББ. Според Асоциацията това потвърждава, че тенденцията не представлява риск за стабилността на банковата система, която остава добре капитализирана и устойчива.

От Асоциацията изтъкнаха, че развитието на жилищното кредитиране е подкрепено от фундаментални фактори, влияещи върху пазара на недвижими имоти - растящи доходи, ограничено предлагане в определени сегменти и търсене от страна на домакинствата. Един от основните двигатели на ипотечното кредитиране е именно ускореният растеж на доходите в последните години, който изпреварва значително инфлацията. Това според АББ мотивира търсенето на жилища за повишаване на стандарта на живот от страна на домакинствата. "Секторът продължава да кредитира разумно и отговорно, а кредитната активност се развива в рамките на устойчиви и контролирани параметри. Банките спазват и наложените от БНБ през 2024 г. макропруденциални мерки относно показателите за кредитни стандарти, което предотвратява натрупването на дисбаланси. Банковият сектор е стабилен и устойчив, като поддържа по-високи нива от средното за ЕС по отношение на водещи показатели като ликвидното покритие и капиталовата адекватност", заявиха от Асоциацията на банките в България.

Лихвените проценти

Кредитният консултант Тихомир Тошев не очаква да има промяна на лихвите по ипотечните заеми. От една страна законът за въвеждането на еврото ясно казва, че след първи януари банките трябва да запазят същите лихви по кредите на клиентите си, а от друга страна продължава да имаме голяма депозитна маса и по-малко изтеглени кредити, като разликата е почти 50 процента, коментира експертът. Според него това ще продължи да държи лихвите около сегашните им равнища. Моите очаквания са, че и през следващата година пазарът ще продължи да работи при лихви между от 2,2 и 2,8 процента по ипотечните заеми, каза Тошев.

Лихвените проценти по ипотечните заеми се формират в условията на силно конкурентен пазар и зависят от редица фактори - цената на привлечения ресурс за кредитиране, динамиката на референтните лихвени проценти при плаващи условия, както и от индивидуалната политика на банките, коментираха от Асоциацията на банките в България. Към момента средният лихвен процент по жилищните кредити в лева е на ниво от 2,44 на сто и е сред най-ниските в Европейския съюз, изтъкнаха от Асоциацията. Според прогнозите на БНБ, лихвените проценти по новоотпуснатите кредити се очаква да продължат постепенното си понижение до началото на 2026 г., след което е вероятно да последва плавно конвергиране в съответствие с очакваната динамика на краткосрочните лихвени проценти в еврозоната, коментираха от АББ.

При лихвите по депозитите няма да има много добри новини, защо банковата система е свръхликвидна, предстои освобождаване на голяма част от задължителните минимални резерви на банките и по тази причина догодина лихвите по депозитите ще са между 0 и 2-2,5 процента, коментира Тихомир Тошев. Той отбеляза, че обикновено по-високите лихви се дават от по-малки банки, които имат нужда от допълнителна ликвидност и допълни, че най-вероятно големите банки и през следващата година няма да дават лихви по депозитите.

От Асоциацията на банките в България напомниха, че според последната макроикономическа прогноза на БНБ, до края на 2025 г. се очаква лихвените проценти по новодоговорени срочни депозити за неправителствения сектор като цяло да се запазят без съществена промяна. В отделните сегменти обаче прогнозата сочи възможна разнопосочна динамика, изтъкнаха от Асоциацията. В сектора на нефинансовите предприятия се предвижда продължаване на тенденцията към леко понижение на лихвените проценти по нови срочни депозити. При домакинствата обаче се очаква известно повишение, каза от АББ и допълниха, че подобна посока вече се наблюдава при предлаганите от някои от големите търговски банки по-високи лихвени проценти към края на второто тримесечие, което може да се свърже със стремежа им да привлекат част от свободните парични наличности на домакинствата в банковата система.

Алтернативните спестявания

Спестяването във взаимни фондове продължава да не е толкова масово предпочитано от българите, коментира Тихомир Тошев, въпреки че в тях може да се участва и с 1000 лева. Проблемът е, че за мнозина този инвестиционен инструмент не е толкова познат, но се знае, че при него е възможно да се постигне много добра доходност, но и да се загуби немалка чест от парите при проблеми на фондовите пазари, обясни експертът. Предпазливостта на българина идва и от факта,  че при този инструмент парите ни не са гарантирани, за разлика от защитата на всички банкови депозити до 100 000 евро.

Въпреки това, по думите на Тошев, се отчита всяка година ръст на средствата, които българите влагат във взаимните фондове, но с по-ниски темпове спрямо банковите спестявания. По думите му в момента повечето фондове носят доходност, особено тези с нисък риск и тя е между два и пет процента годишно. Въпреки че при нискорисковите фондове шансът да загубим парите си е минимален, това може да се случи при лошо стечение на обстоятелствата на пазар, напомни експертът.

По отношение на доходността от парите ни експертът посочи, че при покупката на имот тя не е гарантирана, но отбеляза, че през последните години такива вложения бяха значително по-печеливши в случаите, когато те се отдават под наем и носят между три и пет процента доходност. Сериозна допълнителна доходност от имотните сделки има и заради тенденцията от последните няколко години на ръст от между 10 и 15 на сто на жилищата и сега, част от хората, които са купили имоти преди три години, могат да ги продадат с 50 процента горница, коментира Тошев. Но и това не е гарантирана трайна тенденция, допълни експертът и напомни за периодите на срив на имотните цени с 35 процента.

Всички варианти за инвестиция могат да носят както много добра доходност, така и да доведат до загуба на част от парите ни, по тази причина трябва да влагаме парите си умно, обобщи експертът.

/БТА/