Франция предлага премахването на някои капиталови изисквания към водещите банки в еврозоната

Франция настоява да се премахнат някои капиталови изисквания към най-големите кредитори в еврозоната, за да бъдат на равна нога с американските им конкуренти, се вижда от документ, видян от Ройтерс.

Предложението на френските регулатори ще се отнася за седемте глобално значими банки в блока, четири от които са френски, и за други кредитни институции с баланс от над 100 млрд. евро.

Съгласно плана, за който досега не е съобщавано, най-големите банки в Европа ще подлежат на едно единствено изискване, а не на двете настоящи, за определяне на нужния им капитал, за да поемат загубите в случай на фалит.

Тези изисквания бяха въведени преди около десет години, за да се избегне повторение на световната финансова криза от 2008 г., но сега се преразглеждат като част от водена от САЩ кампания за дерегулации, която набра скорост под ръководството на президента Доналд Тръмп.

ЕЦБ ще разглежда предложенията

Френският документ от 4 страници, който наскоро е бил представен на работна група на Европейската централна банка (ЕЦБ), посветена на опростяването на банковите правила, отразява опасенията, че американските банки са в по-облекчено положение.

Предложението цели да рационализира изискванията, а не да ги намали, което би позволило на банките да отпускат повече кредити, но и би ги направило по-уязвими. То обаче може да доведе до по-ниски изисквания към някои банки.

„По-ясна рамка за LAC коефициентите (капацитет за поемане на загуби) би била полезна както за регулаторите, така и за участниците на пазара“, казват от Френската централна банка и Френската служба за пруденциален надзор и преструктуриране в т.нар. „неофициален документ“.

„В сравнение с това рамката в САЩ е значително по-опростена“, добавят те.

Работната група на ЕЦБ ще разгледа това и други предложения, преди да отправи препоръките си към Европейската комисия до края на годината. Това е част от по-широката инициатива на Комисията за опростяване.

Източници от надзорните органи заявиха, че планът на Франция изглежда е съобразен с френския банков сектор, който се доминира от шест големи банки, и може да срещне съпротива от други страни.

Германия, където регионалните и по-малките кредитори все още съставляват почти половината от общия брой, отправи собствено предложение по-рано тази година, призовавайки за по-лесен режим за този тип банки.

Представител на ЕЦБ е отказал коментар. Представители на Френската централна банка и Органа за пруденциален надзор и преструктуриране не са предоставили незабавен коментар.

Заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос намекна миналата седмица за намаляване на броя на капиталовите буфери в ЕС.

В САЩ регулаторните органи са готови да представят по-широка реформа на капиталовите правила с цел да ги направят по-благоприятни за индустрията. Американските банки вече са обект на по-малко строги изисквания, например по отношение на ликвидността.

Франция предлага единно капитално изискване

Френският план предвижда създаването на „единно изискване, основано на риска“, което обединява световния стандарт, известен като „обща способност за поемане на загуби“ (TLAC), и европейското Минимално изискване за собствен капитал и отговарящи на условията задължения (MREL).

TLAC в момента се прилага само за глобално системни банки, които също трябва да спазват MREL, както всички големи кредитори в 21-те държави, които формират банковия съюз на ЕС.

Управителят на френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало заяви по-рано тази година, че съвместното съществуване на MREL и TLAC е „ясен случай на излишно усложняване и сложност“.

Макар че тези две изисквания не са напълно съпоставими, MREL като цяло е по-високо.

Най-големият кредитор в еврозоната, френската BNP Paribas, например трябва да има общ MREL буфер, равен на 27,03% от рисковите си активи в сравнение с едва 22,84% по TLAC.

Проучване на Френската централна банка от 2024 г. установи, че средните задължителни изисквания за MREL за глобално системните банки в ЕС са с около 3,5 пр.п. по-високи от средните TLAC, приложими за американски им конкуренти.

Френските регулатори заявяват в неофициалния документ, че предложението им трябва да избягва „общо затягане“ на изискванията в сравнение с настоящите и да се стреми да бъде неутрално.

Те също така се застъпиха за използването на TLAC, а не на MREL, при определянето на дела от пасивите на банката, който трябва да бъде подчинен или допустим за поемане на загуби при преструктуриране.

Накрая, органът за преструктуриране, който за най-големите банки е Единният съвет за преструктуриране на ЕС, трябва да може да определя „специфични за банката“ изисквания, ако е необходимо.

TLAC и MREL са само две от поредиците изисквания, които банките трябва да спазват. Други включват коефициент на ливъридж, който измерва капитала на банката спрямо нейните общи активи, от най-малко 3%.