Мюлер от ЕЦБ: Ограниченията върху китайския износ може да подхранят инфлацията

Мерките на Китай за ограничаване на износа на редкоземни елементи могат отново да породят инфлационен натиск в еврозоната, ако ефектът им се разпространи в световната икономика. Това заяви гуверньорът на Естонската централна банка и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Мадис Мюлер, цитиран от Bloomberg.

Според него, при положение че лихвените проценти вече са на подходящо ниво, ръководството на ЕЦБ трябва да прояви търпение и да следи внимателно развитието на процесите, които могат да повлияят на ценовия натиск и в двете посоки.

„Китайските ограничения върху износа показват как търговските бариери, въведени от други страни, могат да имат инфлационен ефект и върху Европа,“ посочи финансистът във Вашингтон, където участва в годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ). „Недостигът на някои критични суровини със сигурност може да доведе до повишаване на цените на определени продукти, дори ако това навреди на икономиката“, каза той.

Мюлер добави, че това би било „обратното на стандартния наратив“, според който допълнителните мита в САЩ имат дефлационен ефект за Европа.

Според новите правила на Пекин чуждестранните компании ще трябва да получат одобрение от китайското правителство, преди да изнасят продукти, които съдържат дори следи от определени редкоземни елементи с произход от Китай. Този ход предизвика реакция от президента на САЩ Доналд Тръмп, който заплаши с допълнително мито от 100% върху вноса на китайски стоки.

Азиатската страна доминира в добива на редкоземни елементи, като през 2024 г. е отговаряла за почти 70% от световното производство.

Ситуацията възобнови страховете на инвеститорите за търговска война между САЩ и Китай и напомни на представителите на ЕЦБ за геополитическите рискове, които застрашават икономическите им прогнози. Централната банка очаква инфлацията временно да се забави под целта от 2% догодина, преди да се ускори отново през 2027 г.

„Рисковете за тази прогноза засега са балансирани,“ заяви Мадис Мюлер. „Ако икономическото възстановяване се окаже по-слабо, то може да доведе до по-бавна инфлация. Но има и възходящи рискове, свързани с търговските спорове и по-бързия растеж, така че ситуацията може да се развие и в двете посоки“, добави той.

Паричната политика на ЕЦБ и очакванията за лихвените проценти

След осем понижения на основната лихва до 2% повечето представители на ЕЦБ смятат, че няма нужда от нови промени в близко бъдеще, освен ако не настъпи нов икономически шок.

„При инфлация от 2% и лихви, които леко подпомагат възстановяването, без да спъват активността, сме на правилното място в момента,“ смята естонският гуверньор. „Трябва да бъдем търпеливи и да вземаме решения въз основа на реалната динамика на икономиката през следващите месеци“, каза той.

Някои негови колеги обаче оставят отворена възможността за още едно понижение на лихвите. Гуверньорът на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало заяви тази седмица, че следващият ход по отношение на разходите по заемите по-скоро би било намаление, отколкото повишение.

Мадис Мюлер обаче не е съгласен. „Всичко зависи от реалното развитие на икономиката и е трудно да се предвиди кога ще има основание да променим лихвите отново. Аз лично не виждам причина да имаме нагласа към ново облекчаване“, каза той.

Подкрепа за използването на замразени руски активи

Естонският банкер изрази и подкрепа за плановете на Европейския съюз (ЕС) да използва замразените руски активи, за да подпомогне Украйна във войната и възстановяването ѝ. Европейските правителства обсъждат възможността да използват до 185 млрд. евро от тези средства в подкрепа на Киев.

„Юридическите опасения около последното предложение за косвено използване на руските активи би трябвало да бъдат много по-малки,“ каза Мюлер. „Надявам се да бъде намерено решение, чрез което да можем да подкрепим Украйна максимално.“