Руската централна банка намали лихвите въпреки инфлационните рискове

Руската централна банка продължи цикъла си на намаляване на лихвите, въпреки че украинските атаки срещу рафинерии и предстоящото увеличение на данъците засилват инфлационните рискове в страната, предава Bloomberg.

В петък финансовата институция понижи основния лихвен процент с 50 базисни пункта до 16,5% - четвърто поредно намаление, макар и най-малкото досега. Икономистите бяха разделени в мненията си преди заседанието, като около половината очакваха понижение, а останалите прогнозираха запазване на разходите по заемите без промяна.

„Инфлационните очаквания остават повишени“, посочват централните банкери в изявление, придружаващо решението. „Това може да възпрепятства устойчивото забавяне на инфлацията“, предупреждават те.

Банката повиши прогнозата си за растежа на цените през 2026 г. от 4% на 4-5%. В същото време намали очакванията за растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) през настоящата година от 1-2% на 0,5-1%.

След кратък период, в който инфлацията се доближи до целта на паричния орган от 4%, тя отново се ускорява. Част от причините са сезонни, като края на летния спад в цените на плодовете и зеленчуците, както и отслабването на ефекта от по-силната рубла.

Още по-сериозен фактор обаче са недостигът на горива и атаките срещу енергийна инфраструктура. Тъй като Кремъл показва малък интерес към преговори за край на войната, започната през 2022 г., Украйна засилва ударите си по рафинерии, нефтопроводи и морски терминали. Цените на бензина скочиха с 3% през септември и с още 2% този месец.

„Настоящото ускоряване на ценовия растеж бе значително повлияно от еднократни фактори“, посочват от централната банка. „Динамиката на цените остава неравномерна между различните компоненти на потребителската кошница.“

Перспективите за инфлацията и без това бяха крехки. Руската централна банка очаква по-високите такси за рециклиране на вносни автомобили да ограничат предлагането им и изчислява, че планираното повишение на ДДС от 20% на 22% през 2026 г. с цел финансиране на нарастващите военни разходи ще добави още 0,6–0,8 процентни пункта към ръста на потребителските цени.

„В условия, при които няколко временни проинфлационни фактора се застъпват, паричната политика трябва да вземе предвид тяхното комбинирано въздействие върху процеса на понижаване на инфлационните очаквания,“ заявяват от банката. Инфлационните очаквания през октомври останаха на ниво от 12,6%.

За да постигне инфлационната си цел до края на следващата година, паричният орган смята, че сезонно изгладените месечни показатели трябва да останат близо до 4% за продължителен период. Именно връщането на инфлацията до това ниво през юни доведе до последната серия от понижения на лихвите от върха от 21%. Това помогна да се успокоят страховете от рецесия, въпреки че лихвите останаха твърде високи, за да донесат значително облекчение за бизнеса.

Новите санкции на Вашингтон, обявени тази седмица срещу най-големите руски петролни производители, допълнително усложняват ситуацията.

„Освен че сериозно намаляват основен източник на финансиране за войната - данъците от износа на петрол - последните мерки може също да имат отрицателни последици за руската икономика и да повишат вероятността от рязко забавяне“, заяви Пьотр Матис, старши анализатор в In Touch Capital Markets.

Централната банка предупреди, че „дезинфлационният ефект“ от бюджета за 2025 г. ще бъде значително по-малък от очакваното и посочи, че промените във фискалната политика може да наложат корекции в паричната политика. Тя вече очаква основната лихва през 2026 г. да бъде средно между 13% и 15% в сравнение с предходната прогноза за 12-13%.

Според Олга Беленская, анализатор във Finam Investment Company в Москва, високият основен лихвен процент тежи повече върху гражданските отрасли, отколкото върху потреблението и производството в свързаните с отбраната сектори. Това обяснява защо заплатите и потреблението продължават да растат въпреки забавянето на икономическото разширяване.

Безработицата е на рекордно ниско ниво от 2,1%, което увеличава конкуренцията за работна ръка и води до нарастване на заплатите по-бързо от производителността. Това от своя страна стимулира потреблението и добавя натиск върху инфлацията.

„Работата на централната банка е особено трудна в момента“, казва Софя Донец, главен икономист в T-Investments. „Тя трябва да балансира между риска от прекалено охлаждане на икономическата активност и риска от нарастваща инфлация“, добави експертът.

Следващото заседание на паричния орган е насрочено за 19 декември.