Кристин Лагард: Перспективите пред инфлацията остават по-несигурни от обичайното

Перспективите пред инфлацията в еврозоната остават по-несигурни от обичайното поради нестабилната глобална политическа среда, предупреди председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард.

Тя говори пред журналисти след първото заседание на паричния орган за годината, на което очаквано бе взето решението лихвените проценти да останат без промяна. В четвъртък Управителният съвет взе решение да остави лихвите по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение на нива от съответно 2%, 2,15% и 2,40%, както прогнозираха всички икономисти в проучване на Bloomberg.

Инфлацията

„Инфлацията може да се окаже по-бавна, ако митата на американския президент Доналд Тръмп намалят търсенето на износ от еврозоната над очакванията и ако държави със свръхкапацитет допълнително увеличат износа си към региона. Освен това по-силното евро може да забави инфлацията повече от текущите очаквания. По-нестабилните и предпазливи финансови пазари могат да отслабят търсенето и по този начин да охладят и инфлацията“, посочи Лагард.

В същото време ценовият натиск може да се окаже по-висок при трайно повишение на енергийните цени или ако по-фрагментираните глобални вериги на доставки увеличат цените на вноса, ограничат доставките на критични суровини и засилят капацитетните ограничения в икономиката на еврозоната, добавя тя.

„Ако растежът на заплатите се забавя по-бавно, инфлацията при услугите може да се забави по-късно от очакваното. Планираното увеличение на разходите за отбрана и инфраструктура също може да доведе до ускоряване на инфлацията в средносрочен план. Екстремните метеорологични явления, както и развиващите се климатични и природни кризи, могат да повишат цените на храните повече от очакваното“, алармира още ръководителят на ЕЦБ.

Инфлацията в еврозоната се забави до 1,7% през януари спрямо 2% през декември и 2,1% през ноември.

„Повечето измерители на дългосрочните инфлационни очаквания продължават да се движат около нивото от 2%, което подкрепя стабилизирането на инфлацията около целта ни“, каза още Лагард.

Икономиката на еврозоната

„Еврозоната продължава да е изправена пред нестабилна глобална политическа среда. Ново нарастване на несигурността може да натежи върху търсенето. Влошаване на настроенията на глобалните финансови пазари също би могло да отслаби търсенето. Допълнителни търговски спорове на международно равнище могат да нарушат веригите на доставки, да намалят износа и да отслабят потреблението и инвестициите. Геополитическото напрежение, и по-специално неоправданата война на Русия срещу Украйна, остават основен източник на несигурност. За разлика от това, планираните разходи за отбрана и инфраструктура, заедно с приемането на реформи, повишаващи производителността, и внедряването на нови технологии от предприятията в еврозоната, могат да доведат до по-силен от очакваното растеж, включително чрез положително въздействие върху доверието на бизнеса и потребителите“, заяви Кристин Лагард.

Според нея нови търговски споразумения и по-дълбока интеграция на европейския единен пазар също биха могли да ускорят растежа над настоящите очаквания.

Според предварителната оценка на Евростат икономиката на региона е нараснала с 0,3% през четвъртото тримесечие на 2025 г. Растежът се дължи основно на сектора на услугите.

„Наблюдаваме спешна необходимост от укрепване на еврозоната и нейната икономика в настоящия геополитически контекст. Правителствата трябва да дадат приоритет на устойчивите публични финанси, стратегическите инвестиции и структурните реформи, насърчаващи растежа. Разгръщането на пълния потенциал на единния пазар остава от ключово значение. Също така е жизненоважно да се насърчи по-дълбоката интеграция на капиталовите пазари чрез завършване на съюза на спестяванията и инвестициите и банковия съюз в амбициозни срокове, както и бързо да се приеме регламентът за създаването на дигиталното евро“, смята ръководителят на ЕЦБ.

България в еврозоната

Днешното заседание на ЕЦБ беше и първото, на което присъства гуверньорът на Българска народна банка (БНБ) Димитър Радев след присъединяването на България към зоната с единна валута от 1 януари тази година.

„Бихме искали да поздравим България за присъединяването ѝ към еврозоната на 1 януари 2026 г. Също така сърдечно приветстваме Димитър Радев, управител на Българската народна банка, в Управителния съвет“, каза Кристин Лагард по време на пресконференцията.

„Членовете в еврозоната почти са се удвоили от 1999 г. насам. Това е доказателство за привлекателността на единната валута и за трайните ползи от европейската интеграция“, добави тя.