Този път централните банки няма да се притекат на помощ

Съвременните пазари свикнаха да разчитат на подкрепа от централните банки всеки път, когато глобалната икономика се разклати. Но докато светът се сблъсква с нов енергиен шок на фона на крехки пазари на труда, инвеститорите трябва да се подготвят за възможността централните банкери да не ги подкрепят - дори напротив, пише Джонатан Левин за Bloomberg.

Пазарите възприеха сравнително „ястребов“* тон в една от най-натоварените седмици за централните банки в последно време. Доходността по двугодишните държавни облигации се повиши в САЩ и в основните европейски икономики, след като Федералният резерв, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка (АЦБ) заеха презпазлива позиция по отношение на инфлацията към решенията си да запазят лихвените проценти без промяна. Трейдърите до голяма степен се отказаха от идеята отпреди войната в Иран, че основните лихви ще бъдат намалени в САЩ и Великобритания тази година, за да подкрепят заетостта.

Изключението беше Япония - пазар, който е особено чувствителен към конфликта, тъй като получава над 90% от петрола си от Близкия изток. Доходността по краткосрочните облигации остана сравнително стабилна през седмицата, въпреки че решението на Японската централна банка (ЯЦБ) беше широко определено като „ястребово“.

Дали централните банкери ще се фокусират върху инфлацията, или върху растежа ще зависи от продължителността на конфликта между САЩ и Израел, от една страна, и Иран, от друга страна. Ефективното затваряне на Ормузкия проток нанася удар върху икономиките по света. Макар Европа да не зависи толкова пряко от доставките от Близкия изток, колкото Азия, тя остава силно уязвима към скокове в глобалните цени на енергоносителите - нещо, което руската инвазия в Украйна ясно показа през 2022 г.

САЩ, които вече са нетен износител на енергоносители, са икономика, доминирана от потреблението. Докато богати на петрол щати като Тексас могат да реализират печалби, потребителите в страната губят увереност, тъй като цените на бензина се приближават към 4 долара за галон (близо 3,8 литра). В другия край на спектъра на износителите на суровини, Австралийската централна банка повиши лихвите във вторник на фона на вече ускорената инфлация.

Икономическата ортодоксалност обикновено предполага централните банки да „пренебрегват“ временни шокове в предлагането, но финансистите са съгласни, че всичко се променя, ако инфлационните очаквания на обществото загубят своята стабилност. Само през последните шест години светът се сблъска с блокирани вериги на доставки по време на пандемията от Covid-19, войната в Украйна, мащабните мита на Доналд Тръмп и сега тази война.

Каквото и да казват учебниците, тези инфлационни епизоди вече не изглеждат временни. Натрупана по този начин, има риск инфлацията да започне да се вкоренява в глобалната психика и да стане по-трудна за овладяване.

Разбира се, важно е да се прави разлика между различните шокове. Настоящата криза заварва света в много различно положение от това при руската инвазия в Украйна. Лихвените проценти започват от по-висока база, а безработицата постепенно се покачва в много развити икономики, включително САЩ и Германия. Импулсите за безразборно харчене след пандемията изчезнаха. В САЩ потребителите вече изчерпаха излишните си спестявания, които поддържаха най-голямата икономика в света през последните години.

Централните банкери трябва да останат бдителни по отношение на крехките инфлационни очаквания, но също така не могат да изключат възможността, че покачването на цените на енергоносителите може да нанесе по-сериозен удар върху растежа и да подкопае доверието.

Проблемът е, че рисковете могат да се развият и в двете посоки, което прави комуникацията на централните банки изключително трудна, а даването на насоки за бъдещата политика - практически невъзможно.

Английската централна банка заяви, че „е готова да действа“, което предизвика вълна от очаквания за затягане на политиката на пазарите, въпреки че гуверньорът Андрю Бейли впоследствие предупреди да не се правят „силни заключения“.

Европейската централна банка би била готова да повиши лихвите още на следващото си заседание, макар че по-късна дата може да е по-подходяща, съобщава Bloomberg, като се позовава на запознати източници. В САЩ Федералния резерв ревизира прогнозата си за инфлацията за тази година до 2,7% от предишните 2,4%, като целта е 2%, и същевременно запази очакванията си за лихвената политика и предвижда едно намаление през 2026 г.

Председателят на Фед Джером Пауъл описа несигурността така: „Най-важното, което искам да подчертая, е, че никой не знае. Икономическият ефект може да е по-голям, може да е по-малък, много по-малък или много по-голям... ако някога е имало момент да пропуснем подобна прогноза, това би бил добър такъв, защото просто не знаем.“

Може да минат месеци, преди централните банкери да успеят да предприемат конкретни действия за смекчаване на удара върху икономическия растеж. Времето ще зависи от различната степен на зависимост на всяка страна от енергийните доставки и от различните ангажименти на паричните власти. Федералният резерв например има двойна цел - стабилни цени и максимална заетост, докато Европейската централна банка има един единствен ангажимент: инфлацията.

Засега най-важните институции в паричната политика по света имат общо послание: те са в режим „изчакване и наблюдение“ и почти сигурно няма да се притекат на помощ на пазарите скоро. Това означава, че инвеститорите трябва да действат с изключително внимание.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.