Защо централните банки връщат златото си у дома?

Златото, което пазарът все още не е оценил

Инвестиционните банки като цяло са съгласни с покачващите се цени на златото, като различните цели отразяват увереност в структурната промяна в поведението на централните банки. Goldman Sachs повишава прогнозата си за 2026-2027 г. до 4000-5400 долара, водена от търсенето от централните банки на развиващите се пазари. J.P. Morgan Private Bank прогнозира цена от 6000-6300 долара, като свързва ръстовете с диверсификацията от щатските долари.

UBS прогнозира цена от 4200 долара заради намалената експозиция към долара в световен мащаб. Диапазонът от 3100 до 6300 долара отразява несигурността относно темпото на репатриране на златото и диверсификацията на резервите, а не несъгласие относно възходящата тенденция, като показва консенсус относно дългосрочния бичи оптимизъм на фона на променящите се стратегии на централните банки. Тенденцията от януари потвърждава нарастващия ентусиазъм.

Репатрирането на злато не увеличава глобалното предлагане, а променя неговото разпределение и достъпност. Например, когато централната банка на Франция замени кюлчетата от Ню Йорк с кюлчета от London Good Delivery в Париж, глобалните активи на централните банки останаха същите, само че бяха прекласифицирани. LBMA, която обработва 30 млрд. долара дневно, приема, че институционалното злато остава достъпно.

Тъй като наличното предлагане намалява, разходите по заемите се покачват, цените се затягат и незабавното физическо злато се търгува с премия спрямо хартиеното злато. Това създава недостиг на леснодостъпно злато, невидим в стандартните данни за потока и до голяма степен пренебрегван в пазарните модели, което подчертава влиянието на разпределението върху общите запаси.

Ако Германия приложи подобна програма за своите 1236 тона във Федералния резерв на Ню Йорк, въздействието върху физическия пазар ще бъде много по-голямо. Това злато ще трябва да бъде добито, рафинирано по настоящите стандарти и доставено, което създава реален натиск върху търсенето в системата LBMA, без никакво увеличение на общите активи на централните банки.

Пазарът не е оценил този сценарий. Дебатът за репатрирането на златото в Германия остава до голяма степен политически и насоките на Бундесбанк не дават признаци за предстоящи действия. Същите фактори, които накараха Франция да действа – разлики в качеството на кюлчетата, наличието на европейски контрагенти и геополитическа среда, която благоприятства държането на злато на вътрешния пазар, важат и за Германия.

Разбиране на тенденцията за дедоларизация

Репатрирането на злато често се разглежда като символичен геополитически ход, но реалността е по-конкретна. Когато централните банки връщат златото у дома, те намаляват зависимостта си от доларовата система – нейните клирингови мрежи, попечители и инфраструктура за разплащане. Всеки репатриран тон е един тон по-малко, обвързан с канали, базирани на долара, или изложен на риск от санкции на САЩ.

Въздействието вече е видимо. В началото на 2026 г. стойността на златото, държано от централните банки, надминава стойността на американските държавни ценни книжа. Това бележи бавно, но стабилно отдалечаване от долара като доминиращ резервен актив. За разлика от диверсификацията на валутите, тази тенденция е трудно да се проследи в официални данни, но тя е реална, ускорява се и все още до голяма степен не е оценена от пазарите.

В исторически план златото имаше тенденция да пада, когато доларът се укрепваше и реалните лихвени проценти се покачваха. Тази връзка отслабва от 2022 г. насам, защото централните банки се превърнаха в основни купувачи, водени от геополитически опасения, а не от пазарни сигнали като доходност или валути. Това създава ценово нечувствителен източник на търсене.

В резултат на това традиционните модели за ценообразуване на златото вече не са напълно приложими и са склонни да подценяват цените. Тази промяна помага да се обясни защо Goldman Sachs, J.P. Morgan и UBS прогнозират много по-високи цени на златото, отколкото би изглеждало разумно преди 2022 г. Начинът, по който се определят цените на златото, се е променил, но повечето модели все още не са го настигнали.

Структурните аргументи за репатриране на злато са силни, но не без противоречия. Конфликтът в Близкия изток допълнително усложнява нещата, като отслабва както златото, така и долара в нарушение на традиционните корелации. Централните банки не са единен блок – някои натрупват, други репатрират, трети продават под натиск.

Ценовите цели и потоците за репатриране потвърждават тенденцията, но темпото е неравномерно и мотивите се различават. Златото остава парична застраховка, но условията и динамиката му са по-сложни, отколкото се предполага.