Най-големите пробиви в банковия контрол започват с мисълта, че нищо не може да се обърка

„Учете се от грешките на другите, защото животът не е достатъчно дълъг, за да ги направите всички сами“. С този цитат на комика Граучо Маркс откри презентацията си Михаел Вайс, ръководител на отдела за форензик услуги и борба с финансовите престъпления в PwC Люксембург, като част от събитието Sofia Compliance Forum, организирано от Първа инвестиционна банка.

Вайс разгледа серия от реални банкови скандали и провали в системите за контрол, за да покаже как дори най-добре изглеждащите механизми за съответствие могат да се окажат напълно неефективни.

Според него глобалният банков сектор е похарчил стотици милиарди долари за глоби и санкции през последните години, въпреки че разполага с едни от най-регулираните системи в света. Само банките в САЩ и Европа са платили около 340 млрд. долара санкции за нарушения след 2009 г.

„Проблемът не е липсата на правила. Проблемът е, че контролите често изглеждат добре на хартия, но се разпадат в реалността“, посочи Вайс.

Той припомни случаи като този с BNP Paribas, която плати 9 млрд. долара за нарушения на санкционните режими, TD Bank с глоба от 3 млрд. долара, както и скандала с Danske Bank, през чийто естонски клон са преминали около 220 млрд. евро високорискови средства от нерезиденти.

Според Вайс съществуват три ключови елемента, които определят дали един контрол реално работи: добър дизайн, правилно внедряване и ефективно функциониране. Именно последният компонент често остава пренебрегнат.

„Много по-лесно е да създадеш прекрасна рамка за съответствие, отколкото да я накараш да работи в ежедневието“, подчерта той.

Експертът даде пример с ранните години от своята кариера като одитор на контрол, когато компаниите често омаловажавали слабостите с аргумента, че даден риск е „само теоретичен“. Според него това е една от най-опасните заблуди в корпоративния свят.

„Нищо не се случва… докато не се случи“, каза Вайс.

Сред основните причини за провалите той открои слабия надзор, културните проблеми в организациите, прекомерното самодоволство, неясната отговорност и липсата на ефективна ескалация на сигналите.

Като емблематичен пример Вайс посочи фалита на Barings Bank през 1995 г., причинен от трейдъра Ник Лийсън. Макар банката да е разполагала с всички стандартни контролни механизми, Лийсън едновременно контролирал както търговската дейност, така и екипа, който трябвало да го проверява.

„Контролите съществуваха, но никой не поставяше под въпрос дали действително работят“, обясни Вайс.

По думите му именно затова компаниите трябва постоянно да тестват и оспорват собствените си системи, вместо да приемат, че веднъж създаден контрол автоматично гарантира сигурност.

Лекторът обърна специално внимание и на човешкия фактор. Според него измамите най-често се извършват от хора с висок статус, добро образование и сериозно влияние в организацията.

„Когато някой генерира огромни печалби, никой не иска да го поставя под съмнение“, предупреди той.

Друг сериозен проблем е културата на мълчание. Вайс подчерта, че организациите трябва активно да насърчават служителите да ескалират по корпоративната стълба съмнителни ситуации, вместо да приемат липсата на проблеми като доказателство, че всичко работи нормално.

„Липсата на лоши новини невинаги означава добри новини“, предупреди той.

В заключение Вайс призова компаниите да мислят „като измамници“, ако искат да изградят устойчиви системи за контрол. Според него ефективното управление на и съответствието изисква не само процедури и технологии, а постоянен скептицизъм, реално тестване на процесите и разбиране на човешкото поведение.