Георги Ганев: За българската икономика има и път само със забавяне, без рецесия

Ситуацията в българската икономика е много напрегната, пълно е с опасности, но категорично съществува път, при който ще има само забавяне, но не и рецесия. Този коментар направи доц. Георги Ганев, икономист и преподавател в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria.

"Вече никой не говори за газова криза – цените са високи, но имаме една криза по-малко от юни", допълни той.

„Затягането на паричната политика е това, което в дългосрочен план решава инфлационния проблем. Никакви регулирания на цени не решават проблема, никога не са го решавали и никога няма да го решат. Разочарован съм от поведението на българските капиталисти, които са се наместили на държавната хранилка и си искат парите, без да правят нищо за оптимизиране на енергийните си разходи“, посочи още икономистът.

Ще има ли кабинет

Що се отнася до политическата ситуация, Георги Ганев (който беше депутат от "Демократична България", но няма да е част от 48-ия парламент - бел. ред.), не се нае да прогнозира дали ще има кабинет, но допусна вариант, при който да се сформира правителство, включително и на малцинството.

"Аз продължавам да твърдя, че това би било разумен ход, стига да има гаранция, че ще се спазват всички приоритети, които „Демократична България" е изтъкнала. А те са три - цивилизационният избор: Западна Европа срещу агресията на една източноазиатска империя, включително с изпращане на въоръжение и недопускане на това агресорът да спечели каквото и да било. Вторият приоритет е върховенството на закона и третият – фискален разум и влизане в критериите за членство в еврозоната, отбеляза икономистът. – Стига да има гаранции, че по тези три приоритета ще се извърши абсолютно всичко възможно от страна на българската държава, защо да не се разговаря?“

Плащания по дълга

Относно аукционите, провеждани от служебното правителство, доц. Ганев каза, че "на вътрешния пазар има достатъчно ликвидност и държатели на ликвидност, но те искат да видят дали не могат да получат по-изгодни условия". „Финансово министерство, като емитент на дълга, като бъдещ длъжник, иска да види какви условия може да получи за вътрешния дълг. Намирам тези емисии по-скоро за тестови“, посочи икономистът. Той подчерта, че финансовото ведомство има достатъчен фискален резерв за покриване на стари дългове.

Доц. Ганев отбеляза, че затягането на паричната политика е водено от Федералния резерв и Европейската централна банка, с които никой не може да си позволи да не се съобразява. Според него тези лихви са ниски, „исторически погледнато“.

Държавната подкрепа

Планираната държавна подкрепа за бизнеса в размер на 650 млн. лева доц. Ганев коментира така:  "Във връзка с фискалния разум аз смятам, че с потока на времето все по-малко и по-малко могат да бъдат оправдавани подобни харчове на държавата за т. нар. подкрепа за бизнеса. За една година всеки уважаващ себе си бизнес би трябвало да се е адаптирал. Това е реалността. Ако държавата продължава да оказва подкрепа при тези цени, които са в момента, това означава, че тя се ангажира да оказва подкрепа во веки веков. Това със сигурност не е нито фискално разумно, нито желателно от гледна точка на предприемаческия капитализъм".

Икономистът смята, че от една страна политическата цена за прекратяване на бонуса е голяма, а от друга пристрастяването на бизнеса към получаване на "стероиди" също е много висока цена от гледна точка на нормалното развитие на предприемаческата среда.

Икономическият растеж

Доц. Ганев предупреди, че за българската икономика основният риск са случващите се стагниращи или дори рецесионни процеси – процеси на спад в икономическата активност в Западна Европа, които могат да влязат сравнително бързо и силно в България. Според него влизането в рецесия е голям риск, включително едно увеличаване на безработицата в зима, която „няма да е лека“.

„Но стъблото, захранващо със сокове инфлационните процеси в света, вече е срязано", категоричен е икономистът. – Това е резултат на паричната политика на централните банки. Енергийните цени засягат само един ъгъл на общото ценово поле. България не може да среже сама това стъбло. Тя може само малко да допринесе, като тук-там регулира някои бюджетни харчове.“

Необходима ли е промяна във фискалната политика на България? Как се прави „напрегнат бюджет“ при нестабилните енергийни цени, лихви и валутни курсове? Какъв ще е дефицитът на Бюджет 2023 и ще има ли необходимост от нов дълг? Какъв е рискът да не влезе страната ни в еврозоната?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.