Експерти за Бюджет 2025: Проблемът с разходите остава, приходите са нереалистични

Проблемът с разходната част в предложения от правителството на Росен Желязков бюджет за 2025 г. остава, а в приходната част се залага нереалистичен ръст на събираемостта на ДДС. Около тази теза се обединяват различни експерти, според които с новата финансова рамка не се решават големите проблеми пред публичните финанси. 

Проектобюджетът, предложен от Министерството на финансите, не се различава много от този, съставен от служебното правителство, смята Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ.

„Новият бюджет е като старият, само че е нов“, пошегува се той в сутрешния блок на БНТ и допълни, че е можело да бъде изработен не за месец, а за половин ден.

Иванов изтъкна, че множество експерти са обърнали внимание на необходимостта да се работи за свиване на разходите, но в този бюджет такива мерки не се виждат.

Според него дори в средносрочната прогноза бюджетът на Теменужка Петкова използва същите формулировки и аргументи за мотивиране на приходната и разходната част.

„В стария бюджет имахме завишени разходи с над 18 млрд. лв., в новия бюджет също имаме ръст на разходите с 18 млрд. лв. В стария бюджет те бяха покривани с екзотични предложения за данъчни амнистии и планирани от тях приходи от над 5,1 млрд. лв., в новия виждаме абсолютно същите приходни пера, като данъчната амнистия е заменена с ръст в данъчно-осигурителните приходи и най-вече – в събирането на ДДС, като приходите от ДДС растат с над 6,5 млрд. лв.“, каза Иванов.

Според него акцент във финансовата рамка е борбата със сивата икономика. По думите му обаче очакваните 200 млн. лв. приходи от мерки като регистрирането на касови бележки по бензиностанциите са „амбициозна цел“. Той подчерта, че в бюджета няма разписани други конкретни мерки, а само общи формулировки.

Според Иванов буферът в новия бюджет отново е капиталовата програма, защото са заложени над 13,5 млрд. лв. капиталови разходи при едва 6,7 млрд. лв. реализирани през 2024 г.

Върху липсващите мерки за свиване на разходите се фокусира и бившият социален министър Христина Христова. Пред БНТ тя посочи, че с всяка следваща година ще става по-трудно да се прави бюджет заради решенията на Народното събрание във връзка с пенсионната система.

Тя посочи, че в бюджета разходите са строго фиксирани, а за приходите се търсят мерки – борба със сивата икономика, затягане на контрола с горивата, анализ на големите задължения.

Христова отбеляза, че до момента не е имало дебат, нито истински аргументи зад мерките в бюджета. Според нея не е ясно какви са политиките, заложени за 2025 г., както за хората, така и за бизнеса.

Остават нерешени големите проблеми

С позиция относно новия проектобюджет за 2025 г. излезе и Институтът за пазарна икономика (ИПИ). Според експертите в него не се решават големите проблеми пред публичните финанси.

„С отказ от големи мерки в разходната част и с нереалистично заложени приходи бюджетът е изправен пред сериозен риск да излезе извън рамките на фискалните правила“, посочват те. 

Според тях разходите остават твърде високи – ръст от над 18,5 млрд. лв. за една година, като достигат 96,7 млрд. лв. (безпрецедентните 44,9% от БВП). Това ще доведе до ръст на държавния дълг и натиск за повишение на данъци.

За тях е необяснимо запазеното „непокътнато“ увеличение на заплатите в силовите структури, като смятат, че има достатъчно механизми за преразглеждане на новите правила в силовите ведомства, за да се гарантира разумен и съобразен с икономиката ръст на възнагражденията.  

За тях прогнозата за приходите е нереалистична – критика, която беше отправяна и към предложения от служебния кабинет бюджет. Икономистите от ИПИ също смятат за „нереалистично високи“ заложените приходи от ДДС – ръст от близо 6,3 млрд. лв. (34% ръст).

„Приходите от ДДС традиционно са на нива 9,0-9,5% от БВП, а сега се залагат на 11,5% от БВП. Това е неизпълнимо“, посочват те.

Критика е отправена и към увеличаването на осигурителната тежест с общо 3 процентни пункта в средносрочната рамка, с което ефективно се намалява разполагаемият доход на работещите, като само през 2028 г. те ще загубят 2 млрд. лв. под формата на увеличена вноска за пенсия.

ИПИ обръща внимание и на отпадналата идея за променената формула за изчисляване на пенсиите още в първите 12 часа след публикуване на бюджета.

„С отказ от големи мерки в разходната част и с нереалистично заложени приходи бюджетът е изправен пред сериозен риск да излезе извън рамките на фискалните правила“, предупреждават икономистите. Те призовават за ограничаване на ръста на заплатите в сектор „Сигурност“ и разходите за издръжка, за „запушване на дупки“ в данъчната система и реалистично планиране на приходите.

Аритметично, а не реалистично

Според Стоян Панчев от ЕКИП (Експертен клуб за икономика и политика) има риск да не разберем истинския размер на дефицита в проектобюджета за 2025 г.

Той отбеляза пред БНР, че механичното писане на приходите за 3% дефицит е по-скоро аритметично, отколкото реалистично, и че приходите в проекта е трудно, дори невъзможно да бъдат реализирани.

Според икономиста е задължително да има редакция на проектобюджета. Той смята, че консолидирането на голям дефицит не може да се случи за една година, а изисква цял мандат. Опитът за бързо затваряне на дефицита може да доведе до икономически проблеми, които биха могли да бъдат разпределени във времето, за да се намали въздействието им върху определени групи, каза още той.

Според бившия финансов министър от ГЕРБ Владислав Горанов обаче трябват адмирации за постигнатото по отношение на финансовата рамка.

„Това е възможният в момента бюджет. Със сигурност може да бъде по-добър. Ние сме с 69 депутати и се налага да се съобразяваме с една сложна конструкция“, каза той пред bTV.

„Той е изготвен от управляващото мнозинство, автор е финансовото министерство. Теменужка Петкова с политическия капацитет зад нея влезе в заседание на еврогрупата, докладва и беше окуражена да подаде искане за извънреден конвергентен доклад“, каза Горанов. Според него най-голямата задача на сегашното мнозинство е замяната на лева с евро.

Той аргументира запазването на ръста на заплатите в МВР с 50% с това, че сегашното мнозинство е крехко и не е склонно на резки решения.