Социалните партньори не постигнаха консенсус за бюджета на ДОО

Пректобюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2025 г. не получи единна подкрепа в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Проектът за бюджет беше обсъден на днешното извънредно заседание на социалните партньори.

Управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Ивайло Иванов коментира, че в последните дни проектът на закон на бюджета на ДОО за 2025 г. е бил трайно в центъра на общественото внимание заради процента, с който ще се осъвременят пенсиите от 1 юли. Той посочи, че финансовите параметри на законопроекта са разработени при допускането, че пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, ще се увеличат с 8,6% от 1 юли, като процентът е изчислен по швейцарското правило. Със същия процент и от същата дата се увеличават и минималните размери на пенсиите за трудова дейност и размерът на социалната пенсия за старост и на свързаните с нея пенсии и добавки.

Иванов отправи призив въпросът за осъвременяването на пенсии да не се превърне в причина фокусът на дискусията да се измести от други не по-малко важни параметри на законопроекта. Философията на законопроекта намира обективен израз през три думи - стабилност, сигурност и баланс, посочи Иванов, цитиран от БТА.

Иванов каза още, че вградените в законопроекта политики не водят до влошаване на финансовото състояние на ДОО, а дори се създават предпоставки за финансовото му укрепване.

През 2025 г. се очаква средната пенсия да нарасне с 10,4% в номинално изражение, а покупателната ѝ способност - с близо 7,8 на сто. Прогнозата е, че разходите за пенсии ще са над 24,1 млрд. лева, което се равнява на около 11,1 на сто от очаквания БВП за тази година.

Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов изрази подкрепа за проекта на бюджет за ДОО. По думите му най-уязвимата част на населението няма да плати тежката ситуация, в която се намираме. "Благодаря на всичките партньори в това управление, че намерихме диалог и излязохме в една добра ситуация спрямо най-уязвимата част от населението", посочи Гуцанов.

От Министерството на финансите също изразиха подкрепа на проектобюджета на ДОО.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се въздържат от подкрепа. Председателят на организацията Васил Велев каза, че от асоциацията предлагат замразяване на пенсиите или алтернативно изваждане на Covid добавката от пенсиите. "За 2022-2024 г. имаме ръст на средната пенсия със 71% при инфлация 25%, очевидно сме увеличили пенсиите за няколко години напред", посочи той.

Друго предложение на АИКБ е за промяна в осигурителните правила, като заетите в бюджетната сфера да се осигуряват за своя сметка в пропорция, в каквато се осигуряват и заетите в реалния сектор, наети по Кодекса на труда.

Мария Минчева, заместник- председател на Българската стопанска камара (БСК), коментира, че говорейки за осъвременяване на пенсиите, трябва достатъчно честно да се каже на пенсионерите какви са дългосрочните разчети на НОИ. "Всъщност големите ръстове в осъвременяване на пенсиите приключват тази година. Следващите години 2026-2027 г. говорим за ръстове в порядъка на 4% и по-малко", посочи тя.  

Минчева отбеляза още, че е добре да се знае, че пенсионната система е важна за работещите хора. "Важно е да се работи за увеличаване на финансовата грамотност, в противен случай възпитаваме хората, че когато стигнат пенсионна възраст ще бъдат най-ощетени, но независимо от това държавата ще се грижи за тях, независимо дали плащат осигуровки", каза Минчева.

От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) изразиха принципна подкрепа на проектоблюджета на ДОО. Председателят на организацията Цветан Симеонов каза, че не подкрепят увеличението на максималния осигурителен доход, което отново става по административен път. 

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) заявиха, че се въздържат от подкрепа. Основното несъгласие е свързано с искането за изработване на механизъм за увеличаване на максималния осигурителен доход и на минималната работна заплата.

От КНСБ посочиха, че ще подкрепят закона за бюджета на ДОО при три условия - ръст на осигурителните вноски, размерът на минималното дневно обезщетение за безработица да бъде увеличено на 30 лв. и предложението им за ограничаване на периодите на деклариране на осигурителни вноски без реално внасяне на шест месеца максимум.

"Една от причините да не подкрепим този бюджет е, защото се говори за 5% увеличение на заплатите на работещите в НОИ. Със "скърцане" със зъби бяхме готови да се съгласим на 10 процента, сега ни предлагате 5%", посочи президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.

Правителството одобри пректобюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2025 г. на извънредното си заседание днес. Проектът предвижда средната пенсия през 2025 г. да достигне 975,18 лв. В сравнение с настоящата година средната пенсия се очаква да се повиши с 10,4%. Ръстът надхвърля значително прогнозната средногодишна инфлация за догодина от 2,4%, което означава, че покупателната способност на пенсиите ще се повиши, посочва се в решението на Министерския съвет.

Проектът предвижда от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2024 г., да се осъвременят по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) с 8,6%. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 580,57 лв. на 630,50 лв. Максималният размер на получаваните една или повече  пенсии се запазва на 3 400 лв. От 1 юли 2025 г. размерът на социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки също ще се увеличи с процента, определен по чл. 100 от КСО. 

През 2025 г. жените, работещи трета категория труд, ще могат да се пенсионират, ако са навършили  62 години и 4 месеца и имат 36 години и 8 месеца осигурителен стаж. За мъжете изискванията ще са 64 години и 8 месеца навършена възраст и 39 години и 8 месеца осигурителен стаж.

През 2025 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 24,1 млрд. лева. Тези разходи са с близо 2,5 млрд. лв. или с 11,6% повече спрямо 2024 г. Общият размер на разходите по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2025 г. е близо 27,4 млрд. лв.

От 1 април 2025 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 933 лв. на 1 077 лв. От същата дата се повишава и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 3750 лв. на 4130 лв.

Запазват се размерите на всички осигурителни вноски и съотношенията при изплащането им между осигурителите и осигурените лица, както и минималният и максимален дневен размер на обезщетението за безработица. Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) също остава без промяна и през 2025 г. ще бъде 780 лв.

Със законопроекта е предвидена промяна в условията за получаване на обезщетение при бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Тя се отнася за случаите, в които родителите ползват посочените отпуски и парични обезщетения по едно правоотношение, а в същото време работят по друг трудов договор.

От 1 юли 2025 г., майката или бащата, които се грижат за детето, ще могат да получат някое от тези плащания в пълен размер при условие, че не упражняват трудова дейност, за която се осигуряват за общо заболяване и майчинство. Мотивът за промяната е, че отпуските за бременност и раждане и отглеждане на дете са целеви и се предоставят на работещите родители и осиновители, за да се грижат за децата в семейна среда.

В случай, че родителите работят на трудов договор, те запазват правото си на обезщетение за това, че не използват отпуска за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. В този случай те ще получават 50% от сумата, която са получавали като обезщетение, преди да се върнат на работа.