Защо запазването на плоския данък е предимство за България?

Препоръката на Международния валутен фонд (МВФ) за замяна на плоския данък в България с прогресивен данък е неподходяща, а запазването на плоския данък даже е предимство. Това се посочва в анализ на финансистите от Фискалния съвет д-р Симеон Дянков и Любомир Дацов.

Финансистите напомнят, че Международният валутен фонд многократно е препоръчвал България да се откаже от плоския си данък върху доходите в полза на прогресивна данъчна система. Но икономическият контекст на България и ефективността на плоския данък в продължение на две десетилетия показват, че подобна препоръка е неподходяща.

Анализът изтъква, че плоският данък в България, въведен през 2008 г., допринесе за период на висок икономически растеж в сравнение с регионалните конкуренти. Плоските данъци се свързват с простота, прозрачност и предвидимост, което минимизира изкривяванията на пазарите на труда и капитала. Чрез поддържането на ниска и единна данъчна ставка от 10% България създаде стимули за предприемачество, инвестиции и формализиране на икономическата дейност. Преминаването към прогресивна система би могло да подкопае тези ползи, посочват финансистите.

Единната ставка намалява възможностите за укриване на данъци и опростява прилагането на закона, посочват още те. Въвеждането на многостепенна прогресивна данъчна система увеличава административната сложност, повишава разходите за съответствие и създава „вратички“, които могат да намалят реалното събиране на приходи. Анализи от държави, които са преминали от плоско към прогресивно данъчно облагане, често показват краткосрочно увеличение на номиналните приходи, но дългосрочен риск от загуба на приходи поради избягване на данъци и преместване на лицата с високи доходи.

Плоският данък е ключов аргумент за инвеститорите, сигнализиращ за благоприятна за бизнеса среда. Прогресивното данъчно облагане ще доведе до изтичане на капитали, изтичане на мозъци и намаляване на вътрешните инвестиции във високодоходни сектори, пише в анализа.

Според него плоският данък в България, комбиниран със социални трансфери и целенасочени програми за социално подпомагане, постига степен на справедливост без изкривяванията на прогресивното данъчно облагане.

Дянков и Дацов твърдят, че прогресивното данъчно облагане не осигурява дългосрочна фискална устойчивост. Напротив, дестабилизирането на данъчната система би могло да намали спазването на данъчното законодателство и инвестициите, подкопавайки приходите и устойчивостта.

За България запазването на плоския данък, докато се усъвършенстват целенасочените социални политики, предлага по-добър подход от приемането на прогресивното данъчно предписание на МВФ. Въвеждането на прогресивно облагане би разместило цялата данъчна система – от промяна на пропорции между преки/косвени данъци до промяна в печалбата, различни ставки на ДДС и други.

Изграждането на социална политика през данъци е нискоефективно, води до значителни изкривявания в структурата и в стимулите за плащане на данъци, посочват още експертите. Основният проблем за преминаване към прогресивно облагане е за прехвърляне на тежестта на облагане. Защото основната тежест на тази реформа ще падне върху хората от средната класа с висококвалифициран труд за сметка на хората с ниска квалификация. Затова първостепенният проблем е не борбата с неравенствата, а каква икономика развиваме и стимулираме, посочват финансистите.