ЕК обмисля обвързване на бюджетните плащания след 2028 г. с пенсионната реформа

Европейската комисия (ЕК) обмисля обвързване на пенсионната реформа с парични плащания от следващия бюджет на Европейския съюз (ЕС) за 2 трлн. евро в опит да защити финансите на страните членки от надвисналата демографска криза, пише Politico.

Трима висши служители на ЕС са коментирали пред медията, че законодателните органи на ЕС в областта на икономиката и финансите обмислят начини за укрепване на разклатените държавни пенсионни системи на страните, като препоръчват политики за пенсионни спестявания на отделните страни.

Ако столиците на ЕС игнорират тези специфични за всяка държава препоръки, тогава може да не получат пълния си дял от седемгодишния бюджет на ЕС в периода 2028-2034 г.

„Нашата работа в Комисията е да помагаме на страните да свършат трудните неща“, коментира висш представител на институцията, говорил при условие за анонимност. Според него специфичните за страните членки препоръки са подходящ инструмент за това, като „свържат реформите с инвестициите“.

ЕС е изправен пред токсичен коктейл от висок дълг, застаряващо население и намаляваща раждаемост. Взети заедно, тези фактори биха парализирали всяка публична пенсионна система, която разчита на данъкоплатците да осигуряват на пенсионерите източник на доходи.

Над 80 процента от пенсионерите в ЕС разчитат на държавна пенсия като единствен източник на доходи през 2023 г. Тази прекомерна зависимост поставя един на всеки петима граждани на ЕС над 65-годишна възраст в риск от бедност, което се равнява на 18,5 млн. души.

Брюксел си поставя две цели – да облекчи натиска върху държавната хазна, за да се поддържат пенсионерите на повърхността, и да помогне за създаването на капиталов пазар по американски модел, като вкара дългосрочните спестявания на хората в работа.

Идеята, макар и добронамерена, би била политически трудна, посочва изданието.

Пенсионната политика е далеч извън правния обсег на изпълнителната власт на ЕС. Дори тогава рисковете от обвързване на средствата на ЕС с политически токсични въпроси биха могли да доведат до катастрофа за правителствата, особено когато най-лоялните участници в демокрацията са над 50-годишна възраст.

„Не можете да купите пенсионна реформа. Тя ще засегне същината на демокрацията“, коментира пред медията неназован заместник-министър на финансите.

Пенсионните реформи обикновено предизвикват и ожесточени протести. В Брюксел полицията се сблъска със синдикатите във вторник, които демонстрираха срещу мерките за строги икономии, включващи повишаване на възрастта за пенсиониране от 65 на 67 години до 2030 г. Белгия се отърва по-леко в сравнение с Франция, която затъна в протести през 2023 г., след като президентът Еманюел Макрон повиши възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години.

Новият премиер на Франция Себастиен Льокорню обяви, че ще замрази пенсионните реформи на Макрон, за да преодолее парламентарната криза, която направи невъзможно приемането на бюджет за 2026 г. Отлагането на реформите може да струва на Париж до 400 млн. евро догодина в момент, когато правителството се опитва да стегне колана и да намали нарастващото дългово бреме на страната.

Фокусът на Комисията няма да е върху определянето на възраст за пенсиониране или задължителните месечни плащания на пенсионерите. Плановете за реформи на Брюксел вместо това са насочени към стимулиране на гражданите да спестяват за пенсиониране и насърчаване на компаниите да предлагат корпоративни пенсионни планове на служителите.

Специфичните препоръки на държавите са част от годишен фискален надзор, който Комисията използва за координиране на икономическите политики в целия ЕС. Тези препоръки се договарят със страните в опит да се решат най-належащите икономически проблеми.

Като цяло държавите от блока имаха навика да пренебрегват препоръките. Това може да се промени, ако Комисията добави парични стимули – идея, родена от фонда на ЕС за възстановяване след пандемията в размер на 800 млрд. евро.

Комисията също така вижда възможност да стимулира правителствата да наложат скъпоструващи реформи за модернизиране на икономиката на блока, като си постави цели, които биха отключили средства от ЕС на траншове.

Стратегията „морков и тояга“ се оказа успешна и парламентът явно иска да я приложи по-широко в новия програмен период след 2028 г.

Не всички обаче приемат лесно идеята. Планините от документи, с които правителствата трябваше да докажат, че са изпълнили изискванията на Комисията, забавиха напредъка при усвояването на пандемичния фонд, което остави стотици милиарди евро на масата.