Инвестиции на пенсионни фондове в инфраструктура – решение за бюджетния дефицит

Възможните посоки за развитие на допълнителното пенсионно осигуряване в България наред с въвеждането на мултифондовата система е възможността пенсионните фондове да инвестират в инфраструктура, което е популярен модел в Западна Европа. Това коментира пред БНР Мирослав Маринов, изп. директор и член на УС на ПОК "Доверие".

В момента на дискусия подлежи идеята за публично-частно партньорство в изграждането и поддръжката на държавната инфраструктура (пътна, ВиК, училища, университети и т.н.), като възвръщаемостта от направените инвестиции ще се връща в пенсионните фондове.

Идеята е ако в рамките на годишния бюджет не достигнат средства за подобряване и изграждане на инфраструктура, да има евентуално партньорство с частни организации. Пенсионните фондове изглеждат като най-добър партньор в това публично-частно взаимодействие, посочи Маринов.

По думите му ако универсалните фондовете започнат да инвестират в инфраструктура, ще бъде намален натискът върху бюджетния дефицит.

Става дума за инфраструктурни обекти, които обикновено се ползват от гражданите. "Средствата, инвестирани от пенсионните фондове, ще бъдат използвани за изграждането на тази критична и важна инфраструктура. Ползването ще бъде възмездено чрез такса или приход и в резултат тези средства ще се върнат като доходност при същите тези осигурени лица", обяснява Маринов, според когото този модел ще повиши и доверието в българския капиталов пазар, тъй като инвестициите на пенсионните фондове стават чрез публични компании на борсата.

Относно идеята пенсионните дружества да имат възможност да инвестират и в инфраструктура у нас зам.-председателят на Комисията за финнасов надзор (КФН) Диана Йорданова коментира, че това би развило в добра посока капиталовия пазар и ще даде възможност инвестициите на пенсионните фондове да развиват българската, а не чужди икономики, както е в момента. Сега близо 67% от портфейлите им се инвестират зад граница, тъй като българският капиталов пазар им е „тесен“ за осигуряването на търсената максимална доходност.

Инвестициите в инфраструктура ще диверсифицират портфейлите и вероятно ще се движат около 10-те процента. Те ще могат да са в транспортна, енергийна, дигитална, социална инфраструктура - при гарантирана надеждност на спестяванията на хората по партидите им, каквато е и световната практика." За да се гарантира сигурност на партидите на осигурените лица, ще се доразвие и регулаторната рамка за оценка на инфраструктурните инвестиции. Има още един много важен аргумент за включването на капиталовите пенсионни фондове в инфраструктурни проекти - така държавата ще освободи ресурс в бюджета за социални и други политики“, добави Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, цитирана от Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).