Бюджетът на НЗОК засяда в Народното събрание

Парламентарната здравна комисия разгледа бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на набързо свикано заседание, но не го одобри с 11 гласа „въздържал се“. Комисията прие само държавния бюджет с 11 гласа „за“.

Бюджетът беше разгледан от ресорната му комисия по настояване на депутатите от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), след като финансовият план на Държавното обществено осигуряване (ДОО) мина на първо четене в зала, без да е разгледан от ресорната парламентарна комисия по социална политика.

Така или иначе всички бюджетни законопроекти на практика „засядат“ в Народното събрание заради оставката на правителството на Росен Желязков. От изказването на премиера в парламента стана ясно, че кабинетът ще внесе предложение за удължаване на бюджетите за 2025 г., ако бюджетите на държавата, Здравната каса и ДОО не бъдат гласувани до утре от депутатите. Те не продължиха с гласуването по програма на бюджета на НЗОК, защото нямаше кворум в пленарната зала, и така го оставят за утрешната програма. 

След приключването на първото четене и гласуването на бюджета на ДОО в зала депутатите от ПП-ДБ настояха председателят на парламента Рая Назарян да свика заседание на здравната и другите комисии, които не са разгледали бюджетите на НЗОК и държавата. Тези комисии бяха насрочени за вторник, 9 декември, но бяха отменени, без да се посочи причина. Във вторник се проведе само бюджетната комисия, която гласува бюджетите на ДОО, НЗОК и на държавата.

Според Лена Бориславова от ПП-ДБ с отмяната на заседанията на комисиите е отнето правото да се задават въпроси към „този втори единствен възможен бюджет“.

След провеждането на 20-минутна почивка след отправеното искане за процедура Назарян се върна на трибуната, за да даде по-дълга почивка от заседанието в пленарната зала. В тази пауза председателите на здравната и другите парламентарни комисии разгледаха държавния бюджет и бюджета на НЗОК.

На заседанието на здравната комисия Васил Пандов от ПП-ДБ изтъкна, че не присъстват представители на съсловни и неправителствени организации, които трябва да участват в дебата. „Бюджетът се приема по начин, по който не може да бъде приет – без дебат. Очевидно е, че тези бюджети искате да ги приемате на инат“, коментира той и предложи комисията да даде време на съсловните организации да предоставят становища.

Председателят на комисията Костадин Ангелов му отговори, че всички заинтересовани лица са изпратили становища в срок за отменената на 9 декември комисия. Според него съсловните организации са били уведомени за свикването на здравната комисия днес и се очаква техни представители да пристигнат в парламента. До края на заседанието на народните представители от здравната комисия такива обаче не се появиха.

Управителят на НЗОК Петко Стефановски представи проектобюджета пред комисията, като коментира промените в него спрямо оттегления проект. Приходите и трансферите са заложени в размер на близо 5,3 млрд. евро, или с 444,25 хил. евро повече спрямо 2025 г., което е с над 9% повече.

Бюджетното салдо е балансирано, по негови думи, като се залага същото увеличение на разходите при 8% здравноосигурителна вноска.

Разходите за специализирана извънболнична медицинска помощ са заложени в размер на 352,5 млн. евро, което е с близо 5% повече, а за първична извънболнична медицинска помощ – в размер на 352,3 млн. евро, или с 6,4% повече, посочи Стефановски.

За болнична помощ са заложени над 2,3 млрд. евро, което е с 10,1% повече на годишна база. Разходите за дентална помощ са в размер на 233,5 млн. евро, за медико-диагностична дейност – над 170 млн. евро, за лекарства за домашно лечение – за над 1,3 млрд. евро, за медицински изделия – 24,56 млн. евро.

Стефановски посочи, че основната промяна при финансирането на лекарствата е не е толкова в сумите, а по начина, по който се разделят двете групи продукти – иновативни и генерични/биоподобни лекарства. Това се прави за първи път в бюджета на Касата.

Предвидено е и 40 млн. лева финансиране за Министерството на здравеопазването за изграждането на система за електронна здравна карта. Тя ще е на физически носител, като ще представлява на практика модул от националната е-здравна система, обясни управителят на НЗОК. Целта е гражданите да валидират услугите на здравни заведения, които ползват и получават, като така ще осъществяват контрол на извършените медицински услуги.

Здравната карта е начин и медицинските специалисти, които предоставят специализирана извънболнична помощ, да получат достъп до здравните досиета на пациентите, допълни той. В момента само общопрактикуващите лекари и ТЕЛК комисиите имат такъв достъп.