С промени за минималната заплата и трудовия стаж: ресорната комисия обсъжда Бюджет 2026 над 9 часа

С множество продължителни дискусии по предложения, впоследствие отхвърлени от управляващите, депутатите в Комисията по бюджет и финанси приеха за над 8 часа преходните и заключително разпоредби към Закона за държавния бюджет за 2026 г., преди да преминат към детайлно обсъждане на бюджетите на отделните институции. 

Почти час депутатите коментираха възможността да се увеличат данъчните облекчения за родители, но в крайна сметка беше отхвърлено като възможност за 2026 г. Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев допусна такава промяна да бъде въведена след обществено обсъждане в бюджета за 2027 г.

В рамките на заседанието беше решено и да бъде преместена Комисията по досиетата към Държавна агенция „Архиви“, въпреки критиките на „Продължаваме промяната“ и ДПС. И двете формации изразиха притеснение, че при преместването на документите от агенцията може да изчезнат важни данни. Мартин Димитров от „Демократична България“ обърна внимание и на това, че агенцията извършва текущи проверки за принадлежност на депутати и членове на правителството към структурите на „Държавна сигурност“, а проверката на настоящото управление все още не е приключила.

Финансовият министър отбеляза, че агенцията не се закрива, а се мести към ДА „Архиви“, като посочи, че документите няма да изчезнат, защото архивът ще остане там, където е в момента. В процеса ще бъдат съкратени 9 комисари и част от административния персонал, като стана ясно, че на бюджета ще бъдат спестени под 6 млн. евро. В крайна сметка всички предложения срещу закриването на комисията като самостоятелна структура бяха отхвърлени.

4+4 прави 8

Продължителна беше дискусията и по отношение на прокарваните чрез Закона за бюджета промени в Кодекса на труда, които предвиждат изчисляването на трудов стаж за заетите на непълно работно време да става пропорционално на законоустановеното им работно време. Любослав Костов от КНСБ цитира решение на Конституционния съд (КС) срещу прокарването на промени в един основен закон чрез друг, както е в случая.

„В предизборните обещания на „Прогресивна България“ е записано едно обещание, свързано с борбата със сивата икономика. Това е едно от предложенията ни, свързани именно с такъв ефект. Държа да подчертая, че този ред е регламентиран и в момента в действащото законодателство, но той се прилага само за някои видове трудови договори на непълно работно време. В момента ситуацията е такава – ако работиш на 2 или 3 часа, стажът ти се изчислява почасово. Ако работиш на 4 часа, изведнъж трудовият стаж се приравнява на този, който работи 8 часа“, каза социалният министър Наталия Ефремова.

Против се обявиха от „Продължаваме промяната“, ГЕРБ, ДПС и Демократична България. Депутатът от „Прогресивна България“ Слави Василев обяви, че тази промяна би накарала човек, нает на 4 часа труд, но работещ реално 8 часа, получавайки част от заплащането си „на ръка“, да не приема такива условия на труд.

„Ако това са ви надеждите, няма да се случи по две причини“, каза депутатът от ПП Асен Василев. Според него, ако един човек се е съгласил да работи на половин работен ден официално, а да получава пари като за пълен работен ден, то и в отпуск може да бъде пуснат нерегламентирано.

Снимка: БГНЕС/БОЯН ТОПЧИЙСКИ

Айтен Сабри от ДПС коментира, че София не е България и за много хора работата при такива условия е единствена възможност в съответното населено място.

Депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров посочи, че това е поредно предложение на управляващите, което „удря“ по светлия бизнес.

В крайна сметка дискусията се сведе до обобщения въпрос на председателя на комисията Константин Проданов „дали 4+4 прави 8“ по отношение на възможността за отпуск, ако човек работи на два трудови договора по 4 часа.

Според ГЕРБ предлаганата промяна няма отношение към бюджета и трябва да бъде обсъдена публично, преди да бъде приета по този начин. Нито едно от предложенията за отпадане на тази промяна не беше прието. Все пак управляващите се съгласиха с Асен Василев промяната да влезе в сила от 1 януари 2027 г., а не от 1 септември тази година, за да „не влизат във филм“ работещите.

След четиричасови обсъждания председателят на комисията Константин Проданов постави 2-минутно ограничение за изказванията, което не доведе до особено съкращаване на второто четене на Закона за държавния бюджет за 2026 г.

Управленска уклончивост относно хазарта

Една от големите дискусии в бюджетната комисия беше свързана с предложения за повишаване на хазартните такси, внесени от „Демократична България“ и допълнително ограничаване на рекламата на хазартни дейности от „Продължаваме промяната“. Въпреки че „Прогресивна България“ и финансовото министерство цялостно се съгласиха с необходимостта от промени, бяха по-уклончиви по отношение на приемането им. 

За по-малко от 2 години от няколко десетки граждани броят на българските граждани със запори е няколко стотин хиляди, каза депутатът от ПП Венко Сабрутев, аргументирайки предложените промени. Според формацията рекламата на хазарт трябва да бъде забранена на територията на населените места, а в забраните трябва да бъдат включени не само казината и игралните зали, но и пунктовете за залози.

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обаче реагира уклончиво на предложенията, като посочи, че мерките срещу сивия сектор трябва да предхождат предложенията за увеличаване на таксите, за да не се прехвърли легалния пазар към нелегалния.

„Практиката показва, че мерки, приемани между първо и второ четене по отношение на закона за хазарта, години наред трябва да бъдат поправяни“, каза Петкова и даде пример с пропускането на лотарийните игри в данъчното облагане.  

Макар че пример за заобикаляне на забраните за рекламата на хазарт беше дадено излъчването на световното първенство по БНТ, депутати от „Прогресивна България“ обявиха, че ограничаването на хазартните реклами онлайн е трудно.

Асен Василев обясни, че предложенията на ПП са свързани със затваряне на „дупките в закона“ като това продуктово позициониране да не се брои за реклама. Той коментира, че на европейско ниво може да се работи за забраната на рекламите на хазарт във Facebook и Google.

Милен Трифонов от ПБ обаче призова да се направи цялостен анализ и предложенията не бяха приети.

Отхвърлени предложения

Сред другите отхвърлени предложения на опозицията беше това да бъде ограничено раздаването на огромни бонуси със средствата за незаети щатни бройки и ограничаване на възнагражденията на ръководители на държавни органи, отправено от „Демократична България“.

Беше отхвърлено предложението на ГЕРБ-СДС за отпадане на параграф 13 и 14, свързани с финансирането на образованието, както и това на „Възраждане“ за увеличаване на обезщетенията за деца, неприети в детски градини.

Спорове предизвика и предложението бонусите на държавните служители да бъдат ограничени и възнаграждението им да не надвишава това на министъра. Финансовият министър Гълъб Донев отговори, че тези промени биха изисквали цялостна реформа при заплащането на държавните служители.

Според Красимир Вълчев от ГЕРБ всъщност бонусите са начин за стимулиране на добрата работа, а ако те бъдат премахнати, това ще доведе до повишение на основните заплати.

Асен Василев отбеляза, че според тях един служител не трябва да получава по-висока заплата от ръководителя си, т.е. от министъра, защото той ръководи работата на екипа си и носи отговорност за решенията. На обратното мнение беше Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС, според когото няма изискване за образованието на министъра, докато за държавните служители има много изисквания, защото от тях се изисква „добавена стойност и принос, а от министъра – воля“.

Горанов критикува и решението с Бюджет 2026 държавните служители да започнат постепенно да плащат сами личните си осигуровки.

„За мен допускате грешка. Ако целта ви с промяната на осигуряването на държавните служители инициално е била някакво спестяване, с това, което стигнахте окончателно като предложение, допускате грешка в следния аспект – увеличение на брутните възнаграждения на държавните служители, което като последица, ако продължи да се развива законодателството в тази посока, е увеличение на средната заплата в страната и на средния осигурителен доход“, каза Горанов.

Той допълни, че това ще доведе до повишаване на обезщетенията, на средния осигурителен доход за страната, на размера на пенсиите и до увеличаване на правата на държавните служители.

„Всичко това се случва без никаква причина в икономиката“, каза Горанов.

От ДПС поискаха да бъдат запазени автоматизмите в МВР, сферата на отбраната и НСО, защото заетите в тези сфери отдавна са чакали заплатите им да бъдат осъвременени. Друго от предложенията им беше свързано със запазване на средствата за вероизповеданията. Идеите им бяха отхвърлени. Не бяха приети и предложения за актуализиране на семейните помощи за деца спрямо инфлацията и приемане на програма за изграждане на детски градини и училища в София. Отхвърлена беше и идеята на ПП за удвояване на майчинските при раждането на близнаци. 

Без ограничение за заплатите в държавните дружества

Макар между първо и второ четене да беше внесено предложение от страна на „Прогресивна България“ за тавани на месечните възнаграждения на членовете на контролни органи, съвети на директорите и членове на управителни съвети, то беше оттеглено. Според внесената от Стефан Белчев и група народни представители идея размерът на месечното възнаграждение на членовете на органите на управление и контрол не може да надхвърля основното месечно възнаграждение на народен представител. Заплатите на изпълнителните членове и на членовете на управителните съвети, овластени да представляват дружеството, трябва да не надвишават основното месечно възнаграждение на министър. Предложението съдържаше и идея съветите на директорите и надзорните съвети на публичните предприятия да се състоят от трима членове. По време на дискусиите в комисията обаче стана ясно, че то е било оттеглено след разговори между Константин Проданов и представители на Министерството на икономиката, според които то би попречило на работата на конкретни дружества. Така и не стана ясно обаче кои и колко са те.

„Служебна победа на бизнеса с 3 на 0“

Сериозни дискусии предизвика и заложеното в бюджета отпадане на актуализирането на минималната работна заплата. Според преходните и заключителни разпоредби към бюджета тя запазва нивото си от 2026 г., а предстои да бъде изработен механизъм за определянето ѝ.

Тази промяна икономистът Любослав Костов от КНСБ определи като „служебна победа на бизнеса с 3 на 0“. Според него бизнесът не е склонен да прави отстъпки, а без този член на закона ще бъде още по-трудно да се водят преговори с тях.

„Откакто се прилага този механизъм в България, когато минималната работна заплата расте, безработицата намалява и коефициентът на заетост е рекордно висок“, каза Костов.

Асен Василев от ПП определи тази промяна като един от най-ключовите текстове преходните и заключително разпоредби. Според него сегашният механизъм е репер как да се определи минималната работна заплата и дава предвидимост и на бизнеса, и на заетите. Той посочи, че в абсолютно число броят на хората, които плащат данъци и осигуровки, се е увеличил с 50 хил., а хората, които се осигуряват на минимална заплата, е намалял със 70 хил., благодарение на въвеждането на механизма, който определя минималната заплата да бъде в размер на 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца.

Владислав Горанов обаче посочи, че ГЕРБ ще подкрепи промяната и призова работодателите и синдикатите да се договорят помежду си.

Социалният министър Наталия Ефремова обяви, че минимална заплата винаги ще има. По думите ѝ европейската директива за адекватни минимални работни заплати дава четири примерни критерия, около които да се стигне до автоматичен механизъм или договаряне на социалните партньори на формула или начин, по който се изчислява. Според нея директивата поставя акцент върху договарянето, а не автоматичното определяне.

„Затова е нужно и е най-добре, ако може социалните партньори най-сетне да седнат на една маса и да направят опит за постигане на съгласие върху критериите, с които изчисляваме минималната работна заплата“, каза Ефремова.

Любослав Костов от КНСБ призова текстът да не бъде махан, преди да бъде договорен друг механизъм. ДПС също поискаха текстът в закона да не бъде премахван преди да има яснота с какво ще бъде заменен. В крайна сметка бюджетната комисия прие отпадането на досегашния модел за приемане на минимална работна заплата с подкрепата на „Прогресивна България“, ГЕРБ-СДС и „Демократична България“. 

Обсъжданията по финансовата рамка за 2026 г. продължиха и след 21 ч. с отделните бюджети на министерства, държавни агенции и делегирани дейности.