Чичо Сам играе "всичко коз" със стейбълкойните

Чичо Сам играе "всичко коз" със стейбълкойните, пише в коментар за Ройтерс икономистът Феликс Мартин. Президентът на САЩ Доналд Тръмп подкрепи криптовалутите, чиято стойност е обвързана с американския долар, само дни след встъпването си в длъжност през януари. Сега Конгресът е готов за закони, след като тази седмица Сенатът одобри законопроекта за стейбълкойните, т. нар. GENIUS Act.

Новата благоприятна регулаторна среда привлече интерес от потенциални емитенти от големи банки до търговците на дребно като Walmart и Amazon.com, според съобщенията в медиите. Междувременно специалистът по стейбълкойни Circle Internet, който бе листнат на Нюйоркската фондова борса този месец, има свой цифров заместител на долара – USDC, който вече има токени на стойност над 60 млрд. долара в обращение.

Комерсиалният интерес не е нищо ново. Технологично умелите американски корпорации отдавна са разпознали стейбълкойните като вида дигитални пари със завладяваща мейнстрийм употреба. Първото поколение криптовалути, като биткойна, предлага не само начин за цифрово съхраняване и прехвърляне на стойност, но и способността да се деноминира в собствени стандартни единици. Този модел се наложи сред спекулативните търговци, но никога не постигна голям напредък в света на цифровите плащания.

Стейбълкойните, напротив, съчетават иновацията на международната наличност в реално време и възможността за програмиране с разпознаваемостта на националните валутни единици. Това ги прави безинтересни като спекулативни залози – но много подходящи като методи за плащане.

Едно просто сравнение показва как двата модела служат за различни цели. Биткойнът – първата и най-голямата криптовалута, стандарт сама по себе си – има токени в обращение на стойност 2,1 трлн. долара. Това е близо 10 пъти повече от общата стойност на двата най-големи стейбълкойна USDT и USDC.

И все пак, когато става въпрос за трансакции, картината е наобратно. По-малко от 3% от въпросните биткойни сменят собственика си за период от 24 часа в сравнение с близо 40% от двата стейбълкойна.

Разплащателният бизнес предоставя възможности за промени. Visa и Mastercard – двете най-големи компании за обработване на плащания във фиатна валута – отчетоха комбинирани приходи от 74 млрд. долара миналата година и се радват на марж на нетната печалба от около 50%. Това е доста голям пазар, към който да се прицелите.

Освен това емитентите на стейбълкойни събират лихви върху обезпечението, гарантиращо техните цифрови монети, както и събират такси за обработка на трансакции. Ето как Circle направи страхотните приходи от 1,7 млрд. долара миналата година.

Не е трудно да се разбере защо потенциалните емитенти на стейбълкойни са се наредили на опашка от години. Въпреки това някои от ранните проекти се провалиха, по-специално собственикът Meta Platforms със своя злополучен стейбълкойн от 2017 г. Libra. Това е така, защото регулаторите и централните банкери далеч не са така запалени от идеята. Три плашила са най-отгоре в съзнанието им.

Първото е какво би се случило, ако стейбълкойните не са обезпечени с достатъчно висококачествени, ликвидни активи, за да бъдат обменяни в паритет при нужда. Пандемия от псевдодолари ще започне да циркулира с различни отстъпки спрямо истинските американски пари. Това би подкопало принципа, според който дигиталните и физически еквиваленти на дадена валута се оценяват еднакво и са взаимнозаменяеми, и би унищожило координиращата роля на щатския долар като разчетна единица.

Вторият проблем на регулаторите е сивата икономика. Притеснението им е, че тъй като стейбълкойните всъщност са „ценни книжа на приносител“ (т.е. собствеността се определя от това кой ги притежава, а не кой е емитентът, бел. ред.), подобно на физическите банкноти, те са обект на правилата за познаване на клиента и за борбата с прането на пари само когато техните притежатели искат да ги обърнат в традиционни банкови депозити.

Междувременно те могат да се използват за извършване на плащания анонимно точно като парите в брой.

И накрая, съществува рискът стейбълкойните да подкопаят ефективността на паричната политика. Физическите долари може да са трудни за проследяване, но те все още се емитират от Федералния резерв на САЩ. Стейбълкойн, издаден от Amazon или Walmart например, може да уреди макроикономически значим обем трансакции между своите клиенти и доставчици, без изобщо да се стига до долара. Това може да попречи на опитите на Фед да управлява инфлацията чрез ограничаване на ликвидността.

И все пак нито едно от тези възражения не е ново. Пруденциалните рискове вече са проблем за фондовете на паричния пазар и традиционните банки. Анонимността на трансакциите е характеристика и на физическите банкноти. Разводняването на паричната политика е позната хватка на централните банкери в нововъзникващите пазари, където чуждестранни валути като долар или евро често циркулират заедно с националните пари.

Това, което плаши регулаторите в развитите икономики, е не толкова новостта на рисковете, колкото плашещият мащаб, обхват и скорост, които цифровизацията позволява. Това предполага, че вероятно могат да бъдат намерени заобиколни решения, особено ако бъде приет унифициран протокол за клиринг и сетълмент, свързващ стейбълкойните с традиционната финансова система, като системата ubyx, представена тази седмица.

До тази година предпазливостта на регулаторите надделяваше над търговските интереси на потенциалните емитенти на стейбълкойни. Това, което помогна за деблокирането на законопроекта GENIUS Act е, че правителството на САЩ изглежда е забелязало фискална полза.

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт изложи своите разсъждения веднага след като Сенатът одобри законопроекта. „Една процъфтяваща екосистема на стейбълкойни ще стимулира търсенето от страна на частния сектор на държавните облигации на САЩ, които подкрепят стейълкойните“, заяви той.

„Това новооткрито търсене може да намали разходите за държавни заеми и да помогне за овладяване на националния дълг“, посочва още той. Нещо повече, твърди той, стейбълкойните могат да „насочат милиони нови потребители – по целия свят – към основаната на долари икономика на цифровите активи“, като на практика отварят нова врата за трансграничното финансиране на бюджетния дефицит на САЩ.

Бесънт цитира прогнози, че стейбълкойн пазарът може да достигне 3,7 трлн. долара до 2030 г. Това със сигурност не е малка промяна. Би било повече от достатъчно, за да се компенсират 3 трлн. долара, които надпартийни експерти смятат, че "Големият красив законопроект" на Тръмп ще увеличи националния дълг през следващите 10 години.

За съжаление, нещата не са толкова прости. Министерството на финансите на САЩ на практика вече се радва на безплатно чуждестранно финансиране чрез задгранично търсене на банкноти щатски долари. Фед изчислява, че над 1 трлн. долара от тях в момента циркулират в чужбина. Ако обезпечените с долари стейбълкойни просто заменят търсенето на физически банкноти, няма да има нетна фискална полза.

Друг проблем е, че макар покупките на стейбълкойни да могат да помогнат за финансирането на националния дълг, токените могат да улеснят повече плащания, които минават незабелязано от Службата за вътрешни приходи (IRS) на САЩ. През 2022 г. IRS изчисли, че почти 12% от данъците в САЩ изчезват поради недостатъчно отчитане, което предполага недостиг от около 600 млрд. долара през последната фискална година. Увеличеното използване на стейбълкойни може лесно да влоши положението.

Като се има предвид убедителният търговски аргумент и вероятността регулаторните рискове да бъдат управлявани, ироничното е, че потенциалният фискален дивидент, който най-накрая убеди правителството на САЩ да заложи на стейбълкойните, е най-нестабилната обосновка за приемането им.