Българските младежи остават сред най-дълго живеещите с родителите си в ЕС

Българските младежи остават сред най-късно напускащите родния си дом в Европейския съюз (ЕС) и въпреки това изпитват затруднения с жилищните разходи, показват данни на Евростат. През 2023 г. младите хора в блока са напускали семейното огнище на средна възраст от 26,3 години. Година по-рано тя е била 26,4 г.

Най-късно се отделят от родителите си младите в Хърватия (31,8 г.), Словакия (31 г.), Гърция (30,6 г.), Испания (30,4 г.), България и Италия (30 г. и за двете държави). Най-рано напускат родния си дом младите във Финландия (21,4 г.), Швеция и Дания (21,8 г.) и Естония (22,8 г.).

Спрямо 2022 г. има слабо понижение на възрастта за напускане на семейния дом в България, като тогава тя е била 30,3 години.

Как живеят младежите в България?

Над 55% от хората на възраст между 15 и 29 г. в България живеят в пренаселени домакинства. Страната е сред държавите с най-лоши данни по този показател, заедно с Румъния (59,4%) и Латвия (54,8%). За сравнение, това се отнася за около една четвърт (26%) от младите в ЕС.

Ако делът им се съотнесе към общото население на ЕС, става ясно, че процентът на младите, които живеят в домове без достатъчно пространство, е с 9,2 пр. п. по-висок спрямо общото население на ЕС (16,8%). И в това отношение България е сред страните с най-големи разлики - с 20,4 пр. п. по-висок дял на младежите в пренаселени домове спрямо общото население. След нея се нареждат Румъния (20,4 пр. п.) и Гърция (18,5 пр. п.). Най-малки са отчетените разлики в Ирландия (0,5 пр. п.), Малта (1,5 пр. п.) и Кипър (1,8 пр. п.).

Каква част от разходите заема жилището?

10,1% от младите хора живеят в домакинства, които харчат поне 40% от доходите си за жилището и делът им е с 1,2 пр. пункта по-висок, отколкото при цялото население. Процентът на свръхнатоварване с жилищни разходи при младите хора е най-висок в Гърция (31,1 %), Люксембург (27,5 %) и Дания (27,3 %).

Причината за големия дял от разходите, който домът заема в бюджета на младите в държави като Дания, Нидерландия и Германия например, е фактът, че по-рано се изнасят от родния си дом. Съответно е обичайно за младежите, които по-късно стават самостоятелни, да имат по-ниски нива на свръхнатоварване с жилищни разходи. Това се отнася за страни като Кипър, Хърватия и Италия.

Подобно обяснение обаче не е валидно за България и Гърция, където въпреки по-високата средна възраст за напускане на семейния дом, затрудненията за младите, свързани с жилищните разходи, остават високи.