Ще станат ли читалищата центрове за граждански услуги извън културната им дейност

Читалищата присъстват в около половината населени места, но реално достигат до 90–95% от населението. Този коментар направи Адриан Николов, Институт за пазарна икономика, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.

Той посочи, че „държавата поддържа огромна мрежа, която не използва ефективно“ и че липсата на ясна политика пречи на развитието.

Мария Гетова, координатор проекти на Фондация "Народни читалища", обясни, че целта на новата платформа с дигитална карта, посветена на читалищата у нас, е да даде видимост на читалищата, да покаже колко всеобхватна е мрежата, създавайки възможност за партньорства. Тя обясни, че проектът е замислен преди три години, но реализацията става възможна едва с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“. Тя се надява платформата да стимулира партньорства и да насочи вниманието на гражданите към дейностите на читалищата.

Гетова отбеляза, че в много населени места читалищата са единственото място, където хората могат да получат помощ, обучение или достъп до интернет. „Те се превръщат в центрове за граждански услуги по силата на нуждата. Много от тях вече развиват дигитални хъбове и междупоколенчески програми, което разширява ролята им отвъд традиционната културна дейност“, подчерта тя.

Адриан Николов обясни, че за първи път дигиталната карта обединява разпокъсани регистри и показва реалното състояние на мрежата. „Данните разкриват огромни различия във финансирането, натоварването и дейността на тези институции“, отбеляза той. По думите му събирането на данните е било сериозно предизвикателство, тъй като регистрите на Министерството на културата са били „дигитализирани листи с остаряла информация“.

„За първи път данните стават отворени и достъпни за анализ“, коментира той и подчерта, че много читалища нямат актуални адреси или отчетност, затова екипът е комбинирал информация от няколко институции, включително от Търговския регистър, за да създаде работеща база.

Николов съобщи, че следващата стъпка е верификация и надграждане на данните, за да има по голям достъп до информацията за дейността на читалищата.

Що се отнася до финансирането, Гетова изтъкна, че субсидиите варират драстично, като „има читалища с 1 милион лева годишно и такива с 5 хиляди“. Тя напомни, че един читалищен секретар често изпълнява ролята на администратор, културен мениджър и социален посредник, но ресурсът не е съобразен с тези отговорности.

Николов коментира, че „държавата инвестира около 85 млн. евро годишно, без да знае какво реално получава насреща“, тъй като липсва системна отчетност. Според него финансирането на читалищата трябва да се обвърже с резултати, а не само с брой персонал.

Как да използва държавата информацията от дигиталната карта, за да изгради модерна и устойчива политика за читалищата?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.